Световните лидери се събраха на първата виртуална среща. Но слушаше ли някой?

В рамките на няколко минути, чрез предварително записано видеообръщение, заснето на хиляди километри от мястото, където бе излъчено, президентът на Салвадор засегна двете коренно различни страни на тазгодишния безпрецедентен и виртуален "форум" на световните лидери по време на Общото събрание на ООН през 2020 г.
    
От една страна, Наиб Букеле заяви, че човечеството държи в  ръцете си едно чудо на 21-ви век - смартфона: "В свят, който е почти изцяло свързан, мога да кажа няколко думи тук и да бъда чут в най-далечните краища на света".
   
Въпреки това в същата реч във вторник президентът изрази едно вечно постоянно съмнение: Когато хората, които управляват света, са правили своите изолирани видеообръщения пред ООН през изминалата седмица, дали някой изобщо ги е слушал?  "Ако не ми вярвате, попитайте първия срещнат", каза той.
   
Така е по целия сят. И така изглежда е и в ООН, пише Тед Антъни от Асошиейтед прес.
   
Същият дисонанс, който ни предлагат технологиите в ежедневния ни живот, по-близки, но и по отдалечени, по-интимни, но някак си по-студени, показа на света по време на пандемията от Ковид-19 през изминалата седмица, че дори хората, които колективно управляват всички нас, не могат непременно да надмогнат пикселите и битовете от данни, които станаха определящи за начина, по който функционира човешката цивилизация.
   
"Очевидно е, че технологиите са бъдещето", заяви президентът на Гана Нана Акуфо-Адо и добави: "Как иначе всички бихме запазили подобието на контакт през последните шест месеца, ако не бяха технологиите?".
   
Той не греши. И как иначе.
   
Факт е, че тази сесия на Общото събрание на ООН бе една Наистина Скучна Среща, нещо като приготвяне на вечеря с отваряне на консерва. Разбира се, всички нужни съставки присъстваха: световните лидери, списък с наболели проблеми, глобален форум, който да ги обсъди. Но вкусът на продукта не бе добър и не само защото срещата бе виртуална. Дори една американска онлайн класна стая през есента на 2020 г. изглежда по-оживена.
    
Какво ако, да кажем, световните лидери бяха задължени или дори окуражени да изнесат речите си наживо чрез сателитна връзка? Какво би станало, ако останалите лидери бяха ги слушали в реално време?  Ами ако можеха да им отговарят? По-рисковано, разбира се, и потенциално по-застрашено от бъгове, но също така по-истинско. Нещо, което току-що се е случило, е можело да бъде обсъдено. Слаба, макар и много електронна, връзка между оратора и аудиторията можеше да стане възможна.
   
Когато започнаха да се точат монотонните предварително записани речи, дори най-интересните лидери изглеждаха леко двуизмерни. Най-големи признаци на живот се появиха в панела "право на отговор", където страни, които не се харесват особено -  Армения и Азербайджан, Иран и Обединените арабски емирства (ОАЕ), Индия и Пакистан, изпратиха дипломати от по-нисък ранг, за да дават често разгорещени отговори в реално време.
    
Разгорещеното говорене не винаги е продуктивно; президентският дебат в САЩ във вторник вечерта показа това. Но дистанционните възможности на технологиите създадоха нещо ново дори за ООН, организация, известна със своята процедурна и бюрократична природа: среща почти изцяло освободена от естествена енергия, генерирана, когато хората чертаещи бъдещето на планетата си се събират, за да дискутират.
    
Не че технологиите не бяха в центъра на изказванията, темата за тях доминираше през седмицата. Бе проведена среща на върха за "Пътна карта за дигитално сътрудничество", а десетки световни лидери  превъзнасяха начина по който вълшебните електронни  мрежи - немислими връзки, когато някои от тях са били деца - помагат за компенсиране на разделящите ефекти на пандемията както за управляващите, така и за управляваните.
    
Афганистанският президент Ашраф Гани каза, че страната му "експериментира как да се приспособи така, че дигиталната революция да може да бъде използвана като източник на икономически възможности" за по-младите хора и начин за развитие на управлението и правото. Той каза, че смесицата между технологии и обстоятелства през 2020 г. предизвиква Афганистан "да се адаптира към начина ни на потребление, работа и управление".
    
Президентката на Естония Керсти Калюлайд нарече страната си "първата дигитално преобразена държава в света", място, където всички обществени услуги функционират онлайн. Поради това, каза тя, когато удари пандемията "срещнахме по-малко трудности от всяка друга страна да превключим всичко, което досега се правеше на хартия, онлайн".
   
"Искаме същото за останалата част от света", каза Калюлайд. Но тя отправи също и предупреждение, че технологиите без структури може да влошат нещата.
   
"Лидерите по света трябва да разберат, че електронните услуги сами по себе си не освобождават никоя страна от тромавата бюрокрация, корупцията и неефективността", каза тя и добави: "Като дигитализираме тези проблеми, само можем да влошим нещата, освен ако едновременно не повишим прозрачността и не опростим процедурите".
    
През тази призма става все по-ясно, че "информационната супермагистрала", както бе наречена през 90-те години, в ерата на коронавируса става все по задръстена от всякога.
    
"Ковид-19 доведе до повратна точка. Страните започват да преосмислят начините, чрез които са свързани една с друга. Трудно е да си представим, че всичко, което се случи през последните шест месеца, е могло да се случи преди пет години", казва Уилям Мък, професор по политически науки и координатор за глобални изследвания в Северния централен колеж в Нейпървил, щата Илинойс.
    
"Технологиите са един от начините, по който те смятат, че могат да решат проблемите и да избегнат политическите капани", каза Мък.
    
Възможно е. Оратор след оратор заявяваха, че е време ООН да се промени, че пандемията й е дала възможност да еволюира. Но тази сесия показа, че за толкова сложна бюрокрация, дори приспособяването към извънредни обстоятелства може да не се окаже достатъчно за стартиране на истинско, необратимо обновление.
    
Въпреки това се прокрадват надежди. Благодарение на технологиите хората, които ни управляват, и в съвкупността си определят съдбата на човечеството, все още намират начини да разговарят, дори ако "разговорът", пълен с цитати от видеообръщения, не е такъв на какъвто сме свикнали. Поне така смята Волкан Бозкър.
   
"Фактът, че толкова много световни лидери избират да се обърнат към Общото събрание, е доказателство за силата и актуалността на ООН", каза във вторник вечерта председателят на Общото събрание, когато обявяваше закриването на сесията и добави: "Нито една друга организация не може да събере толкова много световни лидери заедно".
   
След това той благодари на екипа по техническата поддръжка на ООН за цялата му помощ за предварително записаните обръщения и си тръгна.

(БТА)