Започва ли икономическото изкачване след пандемията?

Световното икономическо изкачване започна. От обнадеждаващи данни за Сингапур до по-малко мрачни глобални прогнози и печалби на банкови гиганти, изглежда, че бе обърната страницата на една катастрофа в икономическата история. Но следите от гуми няма да бъдат лесно изтрити, пише Дейниъл Мос за Bloomberg.

Сингапур, лидер в световна търговия заради статута му на център за корабоплаване, финанси и услуги, е показателен за тенденцията. Градът-държава наскоро обяви, че неговият БВП е намалял със 7% през третото тримесечие спрямо година по-рано, което е подобрение от спада от 13,3% през второто. Шефът на монетарните власти Рави Менон предупреди за „дълбоки белези“, които ще останат дълго след затихването на пандемията. Централната банка заяви, че „фундаменталният импулс за растеж ще бъде слаб“. 

Малко преди Сингапур да публикува данните си, Международният валутен фонд обрисува картина от типа „чашата е полупразна”. Кредиторът повиши прогнозата си за глобалния растеж, но очертаната перспектива далеч не е ентусиазираща. Световният БВП ще се свие с 4,4% тази година, смята МВФ. Това е ужасно, но малко по-добре от спада с 5,2%, който фондът предвиждаше преди няколко месеца. Неотдавна Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) направи подобна възходяща корекция в очакванията си.

Не вярвайте на думите на експертите от тези институции. Две от най-големите имена в световните финанси са все по-уверени, че пандемията няма да означава края на света, макар и да предвиждат дълъг път обратно към растежа. През третото тримесечие JPMorgan Chase и Citigroup са отделили едва 2,87 млрд. долара провизии за лоши заеми - по-малко от половината от очакванията на анализаторите.

Нищо от това не облекчава човешката трагедия, която се разигра тази година. Заразените от коронавирус вече надхвърлиха 38 милиона. Повече от един милион души са загубили живота си. Големи области от социалната и търговската дейности бяха затворени през първото полугодие, което изглеждаше като неуспешно усилие за потискане на инфекциите. Психичните заболявания поради стреса и изолацията скочиха. Крайната бедност е напът да се увеличи за първи път от над две десетилетия, а продължаващата загуба на БВП подсказва сериозен спад на жизнения стандарт спрямо дните преди пандемията, посочва МВФ.

Като се има предвид цялото това икономическо бедствие, как стигнахме до точката, в която думата „възстановяване“ изобщо се произнася? Не бе случайно. Дължи се на огромните стимули от централните банки и финансовите министерства. Те едновременно понижиха лихвите и завишиха бюджетите, бързо и мащабно, което е приятна изненада спрямо финансовята криза от 2007-2009 г. Не е лошо за институции, за които е модерно да се казва, че са свършили амунициите.

Би било опасно да мислим, че само защото най-лошото е зад гърба ни, властите могат да намалят усилията си. Ситуацията все още е ужасна. Признак на занижените очаквания е фактът, че въздишаме облекчено, макар БВП все още да спада.

Глобалната икономика е в процес на възстановяване, но не може да се каже, че вече се е възстановила. Благодарен съм и на това.