Как корпоративна Америка сключи сделка с дявола

Наскоро 30 мениджъра на 100-те най-големи американски компании набързо си организираха онлайн среща, за да обсъдят неподкрепените твърдения на президента Доналд Тръмп, че изборите в САЩ са му били „откраднати“.

Ръководителите се опитваха да разберат как най-добре да използват своето лично и организационно влияние, за да осигурят мирен преход на властта - отличителен белег на политическата система на САЩ. Някои от участниците в срещата смятат, че притесненията от потенциален преврат са преувеличени, а според други – не са. Повечето просто искат да се сложи край на изборните сътресения, пише FT.

Други групи – например Търговската камара на САЩ, призовават Доналд Тръмп да спре да отлага прехода. Бизнесът, както винаги, мрази несигурността.

От една страна, похвално е, че бизнес лидерите мислят за важността на либералната демокрация в Америка и как да я защитават. Някои от опасенията им обаче идват твърде късно. Повечето големи бизнес търговски групи подкрепяха администрацията на Тръмп, когато тя се готвеше да приеме това, което се оказа най-голямото намаляване на корпоративния данък от ерата на Джордж Буш.

Важно е, че бизнес елитите най-накрая приемат сериозно прекъсването на изборния процес и освен това мислят как да осигурят плавен преход. Все още има обаче 72 млн. души, които гласуваха за Тръмп, и някои от тях може да не са съгласни. Вероятно много от тях, когато видят информацията за куп мултинационални изпълнителни директори, които се събират, за да прехвърлят политическата тежест, голяма част от тях вероятно ще си помислят, че наистина съществува група богати и могъщи хора, които управляват страната и те имат влияние, което обикновените хора нямат.

Според анализа това не е заблуждение и всички са наясно, че системата в САЩ работи в полза на богатите и могъщите. Един особено просветляващ доклад, публикуван този месец от Института за ново икономическо мислене, количествено определя проблема. Въз основа на убедителен набор от данни за 2014 г. в документа се показва, че при промяна на мнението на най-богатите 10% от населението в САЩ промените в политиката стават много по-вероятни.

Чрез изкуствен интелект и машинно обучение учените от INET Шон Макгуайър и Чарлз Делахант са открили, че като се вземат предвид мненията извън тези 10 процента, това е далеч по-малко точен предсказател за посоката на правителствената политика. Изводът им е, че „не само обикновените граждани нямат уникално значителна власт над политическите решения, но те имат малко или никакво независимо влияние върху политиката“.

Така, разбира се, Тръмп се озова в президентския стол. Той не беше причината, а симптомът на махало, което се беше насочило твърде много към корпоративна концентрация в политиката. От десетилетия в САЩ се случват законодателни промени за всичко - от данъчната политика до корпоративното управление и счетоводните стандарти, които облагодетелстват капитала пред труда.

Решенията на Върховния съд, като например делото Citizens United, също драстично увеличават парите, насочени към политически кампании. Това оставя естеството на американската политическа икономия опасно близо до олигопол. Друго решение касае компании като Uber, Instacart, Lyft и други дигитални групи. Те похарчиха 200 млн. долара, за да прокарат инициатива, която ги освобождава от твърди ангажименти към много техни работници и служители. Сега тези компании може да насочат усилията си към други щати на САЩ.

Корпоративна Америка получи това, което искаше от Доналд Тръмп - намаляване на данъците и дерегулация. Сега големият бизнес в Америка знае, че няма какво повече да извлече от него и е нетърпелив той да си отиде и да отнесе със себе си разрушителните си туитове.

Те също така искат новоизбраният президент Джо Байдън да встъпи в длъжност и да нормализира търговията и външните работи, както и да се справи с кризата с коронавируса. Неумелото справяне на Тръмп с пандемията се отрази ужасно на икономиката и бизнеса. Главните изпълнителни директори отчаяно искат Байдън да овладее ситуацията, дори ако той отмени намалението на данъците.

Тръмп в крайна сметка ще си отиде. Цинизмът и гневът на мнозина избиратели, които го подкрепиха обаче, ще останат. Бизнес лидерите имат право да призовават президента да зачита резултатите от изборите, но корпоративният активизъм не трябва да спира дотук. По-скоро оттам трябва да започне.

Всички биха се радвали да видят как бизнесът работи с администрацията на Байдън, така че да се изгради добра национална система на здравеопазване, подобна на тази, на която се радват повечето европейски държави. Това би било от полза за хората и компаниите, които трябва да поемат тежестта на разходите за здравеопазване. Защо не да бъде проектирано и публично-частно решение на кризата със студентските дългове в САЩ на стойност 1,6 трлн. долара?

Ако компаниите използват силата си по тези начини, може би няма да се притесняват толкова за следващия Тръмп.