М. Уулф: Балон на пазара на акции няма

В перспектива икономистите оценяват бъдещата свръх възвръщаемост на акциите на 3,3 процентни пункта. Това е същото като дългосрочната историческа средна стойност.

Оценки на показателя на Шилър не съществуват за толкова дълги периоди за фондовите пазари извън САЩ. Изчисления могат да се направят обаче за периода от началото на XXI век. Доходността от циклично коригирана печалба в момента е 7,6% върху FTSE 100, 5,4% за DAX 30 и 4% за Nikkei 225. При настоящите реални лихвени проценти по дългосрочните облигации предполагаемата премия за възвръщаемост на собствения капитал е 10 процентни пункта във Великобритания, над 7 процентни пункта в Германия и 4 процентни пункта в Япония и САЩ.

Днес британският пазар изглежда изключително евтин, може би заради лудостта на Brexit. Япония и САЩ изглеждат добре оценени, но не и, според историческите стандарти, надценени.

Допълнителна подкрепа за рационалността на американския пазар днес е, че 55% от нарастването на пазарната стойност на S&P 500 през последните 12 месеца се дължи на технологичния сектор. Това има смисъл, като се има предвид доминирането на САЩ в тези области и технологичната промяна от 2020 г.

Трябва също да отбележим, че реалните лихвени проценти под нулата правят бъдещите печалби по-ценни от печалбите днес поне що се отнася до настоящата стойност. Разглеждането на краткосрочното въздействие на Covid-19 има смисъл.

Мнозина вярват, че свръхниските реални лихви са плод на разхлабена парична политика в продължение на десетилетия. Ако това беше правилно, досега трябваше да видим инфлация. По-добра хипотеза е, че има големи структурни промени в глобалните спестявания и инвестиции. Всъщност Лукаш Рахел от Bank of England и Лорънс Съмърс от Харвард твърдят в Brookings Papers 2019, че реалните икономически сили са намалили неутралния реален лихвен процент на частния сектор със 7 процентни пункта от 70-те години на миналия век.

Ще се обърнат ли тези структурни тенденции, продължили десетилетия? Отговорът трябва да бъде, че реалните лихвени проценти са по-склонни да се повишават, отколкото да се понижават още повече. Ако е така, дългосрочните облигации ще бъдат ужасна инвестиция.

Това зависи обаче и от причините реалните лихвени проценти се покачват. Ако го направят като продукт на по-високи инвестиции и по-бърз растеж, силните корпоративни печалби могат да компенсират въздействието на по-високите реални лихвени проценти върху цените на акциите. Ако обаче процентите на спестявания спаднат, няма да има такова компенсиране и акциите могат да станат значително надценени.

Някои основни фондови пазари, по-специално британският, изглеждат евтини. Дори цените на акциите в САЩ изглеждат разумни, сравнени с възвръщаемостта на по-сигурните активи. Така че силите, които са направили реалните лихвени проценти отрицателни, ще се разсеят, въпросът е колко скоро ще се случи. Отговорите ще оформят бъдещето.