Инвеститорите в акции трябва да вдигнат наздравица за ниските лихви

Тази година инвеститорите в акции викат „три пъти наздраве“ за централните банки. Когато Джей Пауъл, председателят на Федералния резерв, драстично разхлаби монетарната политика през март, той предотврати пазарен срив, пише Джилиън Тет за Financial Times.

Ако обаче експертите в Банката за международни разплащания (БМР) са прави, точното количество наздравици, които Пауъл и сие всъщност заслужават, е по-скоро една и половина (за американските активи) и половин (за Европа).

Като част от последната си тримесечна оценка за финансовата система, БМР се опита да определи каква част от тазгодишния ръст при акциите след март се дължи на ниските лихви. Изчислението сочи, че разхлабената парична политика отговаря за „съответно половината и една пета от възстановяването в САЩ и еврозоната“.

Това пресмятане заслужава внимание, като се има предвид обещанието на Фед да не повишава лихвите, докато инфлацията не достигне 2% „за известно време“ и факта, че такива институции рядко публикуват подобни числа. Не забравяйте, че БМР често е наричана централна банка на централните банки.

Да погледнем цифрите в перспектива. Всички централни банкери признават насаме, че ниските лихви са като ракетно гориво за цените на активите. Всъщност това се счита за ключов канал за прилагане на паричната политика. Но малцина от тях ще признаят публично, че са отговорни за скока на фондовите пазари през това лято, било защото не искат да създават впечатление, че са гарант за цените на активите, или да бъдат обвинени за увеличаване на неравенството в богатството, или за да не станат изкупителни жертви, ако се спука балонът. Или и трите заедно.

БМР, за разлика от националните централни банки, не отговаря пред конкретно правителство. По този начин тя може да бъде по-откровена за недостатъците на съвременната монетарна политика. Последният й доклад разкрива дълбокото безпокойство на базираната в Базел институция относно факта, че днешните космически цени на активите изглежда противоречат на икономическия фундамент.

Биковете на фондовия пазар биха могли да отвърнат, че последните рекорди в цените на акциите отразяват трайна промяна. Всъщност една от причините американските пазари да скочат е, че инвеститорите се втурнаха към големите технологични компании, тъй като пандемията от Covid-19 усили мощта на дигиталните платформи. Всъщност Big Tech манията вече е толкова екстремна, че теглото на сектора в индекса S&P 500 се повиши до 45%.

Комбинираното тегло на технологичния и комуникационния сектори плюс Amazon представлява „най-големият проблем с концентрацията, с който са се сблъсквали пазарите на акции и облигации от 50 години насам“, посочва JPMorgan. Дори по време на най-лудите моменти от кредитния балон през миналото десетилетие финансите бяха „само“ малко над 20 процента.