Инвеститорите в акции трябва да вдигнат наздравица за ниските лихви

Но този изкривен модел не обяснява изцяло скока на пазара на акции, който не е логичен и на фона на мрачните перспективи за растеж. „Пазарните нива контрастират рязко с продължаващото тежко състояние на икономиката“, отбеляза неотдавна Мат Кинг, анализатор в Citi.

Оттук и интересът на БМР към остойностяване на ролята, която играят ниските ставки.

Изчисленията не са били лесни - затова отчасти подобни усилия са необичайни. Екипът на БМР започва, като приема, че цената на една акция трябва да отразява настоящата стойност на бъдещите дивиденти. Предполага се също така, че очакванията за краткосрочните и дългосрочните дивиденти могат да бъдат екстраполирани от цените на фючърсите. Допуска се, че краткосрочните очаквания изразяват възгледите на инвеститорите за икономическо бъдеще, което е достатъчно близо, за да си го представят. Междувременно, дългосрочните очаквания (над пет години) се оформят от „стойността на парите във времето”, за каквато се приема възвръщаемостта на безрискови активи като американските ДЦК.

После икономистите от БМР са изчислили краткосрочните дивидентите на индексите S&P 500 и Euro Stoxx 50, след което са екстраполирали дългосрочните, като разлика между краткосрочните и стойността на индексите.

Това упражнение разкрива три неща. Първо, очакваните краткосрочни дивиденти са се сринали през пролетта, когато пандемията разби прогнозите за растеж. Второ, очакваните дългосрочни са се повишили, тъй като дисконтиращият безрисков лихвен процент спадна.

Трето - и най-важно - екипът на БМР изчислява, че ако лихвите бяха останали на февруарските си нива, „дългосрочните компоненти в цените на американските и европейските акции щяха да бъдат съответно с около 18% и 6% по-ниски, отколкото бяха на 4 септември". Краткосрочният компонент също би спаднал, но само леко.

Това от своя страна означава, че ниските ставки отговарят за половината от възстановяването на акциите в САЩ през тази година и за една пета от това в Европа.

Тази методология не е съвършена. Но тя трябва да накара инвеститорите да се замислят какво може да се случи, ако лихвите се повишат. Това изглежда малко вероятно в краткосрочен план, тъй като новата визия на Фед сочи, че лихвените проценти ще останат на дъното най-малкото до 2023 г.

Но в това се крие парадоксът. „Колкото повече централните банки намаляват реалната доходност на облигациите и вдигат оценките на рисковите активи, толкова повече ще е нужно да продължават да купуват активи, за да поддържат цените им“, изтъква Кинг.

Това може да постави неприятен капан както за централните банки, така и за инвеститорите. И е добра причина да следим експертите на БМР.