М. Уулф: Балон на пазара на акции няма

Дали фондовите пазари, особено този в САЩ, са в балон, който със сигурност ще се спука? Отговорът на този въпрос зависи от перспективите пред корпоративните печалби и лихвените проценти. При условие, че първите са силни, а вторите свръхниски, цените на акциите изглеждат разумни, пише в свой анализ за FT Мартин Уулф.

Най-известната мярка за пазарна стойност - „циклично коригираното съотношение цена/печалба“ на Нобеловия лауреат от Йейл Робърт Шилър, наистина мига в червено. Човек може да обърне този показател, за да покаже доходността: за индекса S&P Composite тя е 3%. Единствените години, в които нивото ѝ е по-ниско, са 1929 и 1999-2000. Всички знаем какво се случи тогава, посочва той.

Друг показател също е изключително нисък в сравнение с минали нива: лихвените проценти. Краткосрочният номинален лихвен процент е близо нула в САЩ и други икономики с високи доходи. Краткосрочните реални лихвени проценти в САЩ са около минус 1%. Реалната доходност на 10-годишните ценни книжа, защитени от инфлацията, в САЩ е минус 1%. Във Великобритания доходността от подобни ценни книжа е около минус 3%.

Желаната възвръщаемост на акциите трябва да бъде свързана с възвръщаемостта на такива уж безопасни активи.

Тази връзка е известна като „премия за риск за собствения капитал“, която представлява превишената възвръщаемост на акциите над очакваната възвръщаемост на държавния дълг. Тази премия не може да бъде измерена директно, тъй като тя съществува само в съзнанието на инвеститорите. За нея може да се правят заключения на база опит, както е обяснено в доклад от 2015 г. на Фернандо Дуарте и Карло Роза за нюйоркския Федерален резерв.

Съвсем наскоро в Годишника на Global Suisse за възвръщаемост на инвестициите за 2020 г. Елрой Димсън, Пол Марш и Майк Стаунтън от Лондонското бизнес училище оценяват превишената възвръщаемост на световните акции над облигациите на 3,2 процентни пункта между 1900 и 2020 г. За Обединеното кралство превишението се оценява на 3,6 процентни пункта, а за САЩ - на 4.4 процентни пункта.

Съответстват ли тези излишни доходи на това, което хората първоначално са очаквали? Не знаем. Те обаче са някаква отправна точка. Премията, която се иска сега, може да бъде по-ниска от тази, която се търси през голяма част от последните 120 години. Корпоративното счетоводство се подобри значително. Има и макроикономическа стабилност - поне по окаяните стандарти от първата половина на ХХ век.

Нещо повече, способността да се държат диверсифицирани портфейли сега е много по-голяма. Такива промени предполагат, че рисковата премия, която често се смята за прекомерна, е трябвало да падне.

Проучването на Credit Suisse изчислява съвкупната реална възвръщаемост на акции и облигации на 23 пазара, претеглени с пазарната капитализация в началото на всяка година. Това показва, че прекомерната възвръщаемост на акциите от 1970 г. е много ниска, а от 1990 г. е направо отрицателна. Това се дължи на много високата реална възвръщаемост на облигациите, тъй като инфлацията и реалните лихвени проценти се сринаха.