Стратегията за инвестиции в подценени акции е в ужасен период

Разликата е по-голяма, отколкото изглежда на пръв поглед. За да си я представим по-добре, 100 долара, инвестирани в акции на растежа през 1926 г., биха нараснали до около 150 000 долара към 2006 г. Същите 100 долара, инвестирани в акции на стойността - което обаче вероятно нямаше да се хареса на инвеститорите по това време, съдейки по нарастващите цени на акциите на растежа в разгара на ревящите 20-те години - щяха да се умножат до близо 4 милиона долара. Инвеститорите в стойност почти винаги печелеха през този период, тъй като книжата им биеха по ръст тези на растежа в 90% от времето, изчислено чрез 10-годишни периоди, отчитани месечно.

Те не осъзнаваха срива, който предстоеше за тази стратегия. Акциите на стойността, определени чрез съотношението цена/балансова стойност, бяха победени като представяне от тези на растежа със зашеметяващите 8,4 процентни пункта годишно от 2007 г. до миналия септември - постоянен и болезнен срив, при който стойността губеше от растежа в 11 от 14 календарни години, включително и последната. Този път стойността разочарова по всяка мярка, отстъпвайки на растежа с 4,7 пункта годишно въз основа на цената към печалбата, 5,6 пункта - на база цената към паричния поток и 2,5 пункта - според дивидентната доходност.

И това не е най-лошото. Инвеститорите в стойност вече се бяха видяли в чудо в края на 2017 г., след десетилетие на провалени надежди, когато болката достигна ново ниво. Трите години, които последваха до септември, бяха безмилостен удар в стомаха. Растежът победи стойността с рекордните 24 процентни пункта годишно въз основа на съотношението цена/балансова стйоност - най-лошите три години за стойността от един век насам.

Стойността, измерена чрез коефициентите цена/печалба и цена/паричен поток, също изостана с рекордна разлика. Само на база дивидентна доходност е имало по-лоши тригодишни периоди за стойността - в ранните дни на Голямата депресия, по време на стагфлацията в края на 70-те и при дотком балона в края на 90-те, но не с много.

Не е чудно, че инвеститорите в стойност трескаво търсят отговори, като не липсват разумно звучащи обяснения за провала на стойността. Но колко правдоподобни са те? И по-важното, ще се завърне ли някога стратегията на стойността?