Стратегията за инвестиции в подценени акции е в ужасен период

Ако има инвестиционна стратегия, за която може с достоверност да се твърди, че е първата и най-старата, това вероятно е тази на стойността. В края на краищата всеки обича изгодните сделки, независимо дали става въпрос за покупка на жилище или кола; не е по-различно при акциите. Всъщност привлекателността на закупуването на част от компания за възможно най-малко е толкова вечна и универсална, че не може да се припише на някой човек, място или период, пише Нир Кайсар за Bloomberg.

Интуитивно ясно е, че купуването на евтини акции е добър начин за печелене на пари. За инвеститорите с ориентация към стойността, това обикновено означава намиране на компании, които са евтини спрямо техните текущи или бъдещи активи, печалби, парични потоци или дивиденти. И както се оказва, тази стратегия е била изключително успешна в исторически план.

Но след около 2007 г. инвестициите в стойност ги сполетя опустошителна суша, като последните три години, завършили през септември, бяха пълна катастрофа – в рязък контраст с предходните осем десетилетия, когато акциите на стойността се представяха по-добре от тези на растежа през по-голямата част от времето. Поради обръщането на тенденцията всички инвеститори се втурнаха да търсят отговори, а не само привържениците на стойността.

Основният принцип на инвестирането е, че рискът и възвръщаемостта са тясно свързани и според всяка обективна мярка акциите на стойността са по-рискови от тези на растежа. Компаниите на стойността обикновено правят по-малко пари и носят повече дългове. Бизнес перспективите им са по-слаби, което често се отразява в по-ниски кредитни рейтинги. Може би неслучайно стойностните акции също така са по-волатилни от тези на растежа, като спадовете при тях са по-дълбоки.

Макар че от успеха на стойността в миналото може да се отдаде на навика на инвеститорите да пропускат някои добри сделки в преследване на летящи високо акции (Някой да е купил Tesla?), инвеститорите в стойност почти сигурно бяха възнаграждавани за поемането на повече риск. И ако те вече не могат да бъдат компенсирани за него, какво означава това за компромиса риск-възвръщаемост, на който инвеститорите разчитат в други контексти? Все още ли е сигурно да се очаква, например, че акциите ще победят облигациите?

Така че тук е заложено нещо повече, отколкото увредените портфейли на инвеститорите в стойност, въпреки че тяхното разочарованието е огромно. За да оценим напълно разочарованието, е полезно да разберем как е изглеждала статистиката на стойността преди това изпитание.

От 1926 г. до 2006 г., най-дългият период с данни назад за инвеститорите през 2007 г., най-евтините 30% от американските акции според съотношението цена-балансова стойност, и претеглени по пазарна капитализация, изпреварват по възвръщаемост най-скъпите 30% с 4,5 процентни пункта годишно, включително с дивидентите, според данните, събрани от професора от Дартмут Кен Френч.