Матео Ренци получи каквото искаше, но вероятно ще си плати скъпо

Бившият премиер на Италия Матео Ренци надделя в битката с Джузепе Конте, който подаде оставка. Ренци победи, на мястото на Конте идва известният като „Супер Марио“ бивш председател на Европейската централна банка (ЕЦБ) Марио Драги.

Ренци обаче може и да плати висока цена за това, че изостри политическата криза в страната. Той се ползва с изключително ниска популярност сред гласоподавателите, а с премиер като Драги – корав технократ, влиянието му може да отслабне още повече, пише онлайн изданието EUObserver.com.

Мнозина в социалните медии и либералните вестници сега говорят за „политическия шедьовър“ на Ренци и го сравняват с Давид – символът на родния му град Флоренция, който победил Голиат (Конте имаше подкрепата на двете най-големи партии в Италия). Това обаче далеч не е вярно.

В исторически план подходът на много лявоцентристки лидери е коренно различен от този (не особено добър) покер, който Ренци играе. Настоящият лидер на Демократическата партия Никола Зингарети например е изключително методичен, раздразнително бавен и често студен, известен с прагматизма си и прекомерната си предпазливост. Ренци е точно обратното, рисков играч, който не се страхува да блъфира или да играе твърдо.

Колелото на късмета

Първата поява на Матео Ренци в медиите е през 1994 г., когато той е 19-годишен и участва в популярната тогава шоу викторина „La Ruota della Fortuna“ (Колелото на късмета).

„Силата на Ренци и в същото време неговата слабост са силната му личност, голямото му творчество. Ако беше играч на карти, бих казал, че той винаги е в състояние да разклати нещата", казва Маурицио Лупи, депутат, бивш министър на инфраструктурата и транспорта, когато Ренци беше министър-председател.

Според Марио Рикиарди, редактор на престижното списание за политика и култура „Ил Мулино“, „Ренци винаги се е характеризирал с много разделен стил на ръководство. В известен смисъл той винаги е търсил легитимност, основана на сурови опозиции. Това беше очевидно по време на кампанията за конституционния референдум през 2016 г., която той превърна в плебисцит за себе си и ръководството си и която загуби вероятно точно поради тази причина.

В момента Италия се нуждае от лидери, способни да обединяват, а не да разделят, посочва Рикиарди.

Кмет, партиен шеф, премиер

Преди провала на референдума през 2016 г. политическата кариера на Ренци не знаеше нищо друго освен победи. Президент на провинция Флоренция на 29, кмет на Флоренция на 34, секретар на Демократическата партия на 38, министър-председател на 39 години.

Неговата крепост е Тоскана, исторически ляв регион в централна Италия, който е намерил в него своя най-силен политик след Карло Адзельо Чампи, избран за президент на републиката през 1999 г.