Ресторантьорството се изправя пред вълна от фалити след края на блокадите

Секторът на хранителните услуги е тежко засегнат от пандемията от новия коронавирус, но правителствата се борят да намерят начини компаниите в индустрията да отворят безопасно. В понеделник Италия облекчи ограниченията в шестнадесет региона, като позволи на ресторантите и музеите да отворят отново след няколкомесечната блокада.

Страната обаче е изключение в Европа, пише онлайн изданието EurActiv.com.

В Брюксел вече повече от три месеца улиците на нормално оживения център на града са зловещо празни. Заведенията бяха принудени да затворят пак в края на октомври, когато Белгия обяви втора национална блокада. Правителството на страната разреши на магазините да затворят работа, но все още не позволява отваряне на заведенията.

Въпреки че ситуацията във всяка държава е различна, повечето страни в Европа принудиха заведенията да затворят или ограничат работното си време. Температурите са твърде ниски, за да е възможно хората да се хранят навън, което би означавало, че ако ресторантите и баровете работят, ще има струпване на голям брой хора на закрито. Това се счита за твърде рисковано.

„За хотелиерството това имаше опустошително въздействие и все още ни предстои много дълъг път за възстановяване“, казва Мари Одрен, генерален директор на асоциацията на хотелиерската индустрия HOTREC, която говори на виртуално събитие на медията миналата седмица.

„Тези затваряния оказаха огромен ефект не само върху икономиката ни, но и върху обществото ни. Например някои ресторанти в Брюксел, от март миналата година до днес, бяха отворени само за четири месеца. Това има драматично въздействие върху бъдещето им и дали те могат да оцелеят“, допълва тя.

Ерик Поарие, член на управителния съвет на мултинационалния търговец на хранителни стоки Metro AG, посочва, че ситуацията има огромно въздействие върху бизнес клиентите на групата. „Това, което виждаме с продължителността на тази блокада, е все по-отчаяни призиви за отваряне и все повече и повече от нашите клиенти до се отказват“, казва той.

„Предстои ни вълна от фалити“, прогнозира той.

За да бъдат нещата още по-лоши, през последната година секторът трябваше да се приспособи не само към политическите решения, които варират от въвеждане на вечерен час, пред определяне на максимален капацитет до пълно затваряне с предварително уведомяване от 24 часа. Те бяха задължени през лятото да направят големи инвестиции, така че да направят закритите си части максимално безопасни. Много заведения монтираха разделящи прегради от плексиглас, които се дезинфекцират често, както и различни системи за пречистване на въздуха и дезинфекция. Тези инвестиции бяха изхвърлени през прозореца, когато така или иначе те бяха принудени пак да затворят.