Пазарните балони, финансирани със собствен капитал, са полезни

Има обаче някои уговорки. Не всички балони са обществено полезни. Плащането на все по-нелепи цени за лалета през 17-ти век в Холандия вероятно не е направило много за човечеството. „Оптималният“ балон, ако можем да говорим за такова нещо, е този около нови технологии или пазари, ограничен до акциите, „и без кредитна експанзия или банкери“, пише Морк. 

Днешните условия са смесени. Представянето на акциите в САЩ е доминирано от групата FAANG - Facebook, Apple, Amazon, Netflix и Google - технологични компании, макар и вече утвърдени, които пораждат известни съмнения доколко вълната на ентусиазъм около тях ще стимулира иновациите.

Отчетливото изключение е Tesla. Производителят на електромобили на Илон Мъск учетвори пазарната си капитализация през последната година до 960 милиарда долара, като се търгува при съотношение очаквана цена-печалба от 160 пъти. Треската около Tesla се пренесе и към други производители на електрически коли: Китайската Nio поскъпна повече от десет пъти през последната година до пазарна стойност от 65 милиарда долара (тя няма P/E, тъй като не отчита печалба), а BYD нарасна четири пъти до 84 милиарда долара и има P/E от 102.

Това е начинът, по който трябва да работи „добрият“ балон. Манията на инвеститорите вдига оценките и намалява цената на капитала за компаниите, като привлича чрез потенциала за огромни печалби нови участници на новото технологично поле. Кой знае дали Tesla или някоя от следващите я компании ще оправдае вярата, която инвеститорите влагат в бъдещето им. Въпросът е, че те насърчават прилив на иновации, от които обществото като цяло ще се възползва с години.

Въпросът с ливъриджа е по-обезпокоителен. Федералният резерв предприе рекордна монетарна експанзия в отговор на пандемията, като маржин дългът в САЩ е рекорден, след като през януари скочи с 42%  на годишна база до 798,6 млрд. долара.

„Ако бях централен банкер, бих позволил на високотехнологичните балони да се развият, но щях да съм особено предпазлив по отношение на пруденциалното регулиране“, казва Морк в имейл. „Тоест, да се ограничат спекулациите на маржин и да се държат банките, секторът с най-голям ливъридж на публичните пазари, изцяло настрана от всичко, което дори леко наподобява балон. Идеята е високотехнологичните балони да не предизвикват дългови такива."

Морк сравнява настоящата ситуация с 20-те години на миналия век, последвали Първата световна война и пандемията от испански грип, когато централните банки разхлабват агресивно паричната политика и по-късно през десетилетието се образува балон в новите технологии, като радиото, електрическите домакински уреди и киното. Ограничаването на маржин търговията и банковите инвестиции в рискови активи могат да помогнат този път балонът да не породи глобална финансова криза, казва той.

Можем да се справим, без да повтаряме 1929 г. Междувременно тези, които се опариха с акциите на GameStop, поне могат да се утешат с мисълта, че са извършили услуга на обществото.