Расовото разнообразие на Запада е източник на сила в международните отношения

Антиколониалните аргументи са част и от дискурса на Индия за външната политика. Когато група британски депутати наскоро обсъждаха фермерските протести в Индия, индийското правителство привика посланика на Обединеното кралство в знак на възражение. Статия на Канвал Сибал, бивш индийски външен министър, обвини Великобритания, че „е останала с колониалното си мислене“.

Но аргументът срещу расизма протича в две посоки. Правителството на партията Бхаратия Джаната в Делхи често е обвинявано в толериране на индусите за сметка на мюсюлманското малцинство в страната. Критиците на китайското правителство го атакуват, че подходът му спрямо Синдзян се корени във форма на етнически национализъм, който се стреми да наложи културата на мнозинството Хан в целия Китай. Китай понякога изглежда се отнася към етническите китайци извън страната, независимо от тяхната действителна националност, като част от по-голяма общност Хан, която дължи известна лоялност към Пекин.

Въпреки очевидните сътресения по отношение на расовите въпроси в САЩ, някои външнополитически анализатори твърдят, че в крайна сметка Западът ще открие, че неговото расово разнообразие е източник на сила в международните отношения. Ан-Мари Слотър, ръководител на центъра Нова Америка, твърди, че антирасизмът трябва да бъде включен по-систематично във формирането на външната политика на САЩ. Тя смята, че една външнополитическа върхушка, която не е доминирана от бели мъже, може да се съсредоточи повече върху проблемите на глобалното равенство (като справедливото разпределение на ваксините срещу Covid-19) и по-малко върху състезанието между великите сили.

Ако Америка някога наистина се възприеме като глобален стожер на расовото равенство, тя може да го използва в международната битка с Китай за сърцата и умовете. Дългосрочната цел би била да се противопоставят мултикултурните САЩ на етноцентричния Китай.

Но дебатът едва ли ще бъде толкова прост. Глобалното лансиране на американските идеи за расовото равенство не винаги е най-добрият начин за печелене на приятели в чужбина. Дори някои американски съюзници го смятат за нова форма на американски културен империализъм. Френският президент Еманюел Макрон се оплака, че във Франция се внася чужда идеология на груповата идентичност от американските университети, потъпкваща републиканската традиция във Франция, която омаловажава расовата идентичност и подчертава общото гражданство.

Настоящият акцент върху расовата политика, както в САЩ, така и по света, едва ли ще изчезне. Макар че приливът на интерес бе породен от непредвидени събития, като убийството на Флойд и мащабната подкрепа за движението Black Lives Matter, в развитие са по-дълбоки структурни сили. Променящата се демография и новото разпределение на богатството са предизвикателство за върхушката, която някога изглеждаше здраво окопана. На този фон глобалният аргумент за расова справедливост само ще се засилва.