Расовото разнообразие на Запада е източник на сила в международните отношения

Бяла привилегия, институционален расизъм, несъзнателно пристрастие, политика на идентичност - тези термини се превърнаха в обект на политически дебат в САЩ и Великобритания. Но расовият въпрос не е само вътрешен проблем. Във време, когато глобалното съотношение на силите се променя, аргументите за расова справедливост също стават част от геополитическата борба, пише Гидиън Ракмън за Financial Times.

Класирани по БВП (според паритета на покупателна способност), най-големите световни икономики сега са Китай, САЩ, Индия, Япония и Германия. Но най-важните политически институции в света все още отразяват политическия и икономически баланс на силите от 1945 г. Петимата постоянни членове на Съвета за сигурност на ООН, които имат право на вето, са САЩ, Русия, Китай, Великобритания и Франция.

Китай обаче е една от привилегированите пет страни - и това намалява апетита на Пекин за реформи. Идеята Индия и Япония да получат постоянно място в Съвета за сигурност не би била особено добре дошла в Пекин. Регионалните съперничества - между Нигерия и Южна Африка, или между Мексико и Бразилия - също спомогнаха за забавяне на импулса за реформи в ООН.

Въпреки това расовият въпрос става част от съперничеството между САЩ и Китай. Вбесено от нарастващата критика на Запада по отношение на отношението към уйгурите и другите малцинства в провинция Синдзян, китайското правителство се опита да обърне плочата - посочвайки историческото малтретиране на коренното население в Америка и Австралия и колониалната история на европейските държави.

Настоящото расово напрежение в Америка също дава на Пекин тема за разговор. Говорител на външното министерство на Китай наскоро написа в туитър, че САЩ и техните съюзници „нямат право да изнасят лекции на Китай, след като са загубили толкова много животи заради Covid-19, а хора като Джордж Флойд не можеха да дишат“. The Global Times, националистически вестник в Китай, публикува статия, в която обвинява инициативата за споделяне на разузнавателна информация „Пет очи“ между САЩ, Великобритания, Австралия, Канада и Нова Зеландия, че е „ос на бялата доминация“. В по-градивен план китайското правителство се стреми да изгради съюзи в Африка, като твърди, че Китай и африканските държави са свързани от общата борба срещу колониализма.