Пътуванията през граница няма да изчезнат, но ще станат по-качествени

От една страна, критиците посочват ролята на пътуването в разпространението на коронавируса. Те са прави: множество проучвания показват, че туристите са отговорни за множество клъстери както на първоначалния вирус, така и на новите му варианти. Във Великобритания етиката на почивката върза политиците на възел: през седмицата, в която международните пътувания бяха разрешени, консервативният министър на здравеопазването лорд Бетел предупреди: „Пътуването не е за тази година - моля, останете в страната“.

Вторият фактор е устойчивостта, която се превръща в основна ценност. Подобренията в ефективността на въздухоплавателните средства не са в крак с нарастващия брой полети, които тласкат общите емисии на въглеродни емисии нагоре с 29% между 2013 и 2019 г.

Парадоксът е, че докато срещу туристическите пълчища се насочва ненавист, хората се наслаждават на собствените си пътувания. Сега някои хора говорят с гордост, че са „свободни да летят“, а движение за борба с пътуванията набира скорост. В някои кръгове разказите за далечни дестинации са от манна небесна до нещо като тайна, скрита заради чувство за вина.

Най-важното е, че рутината е нарушена. В продължение на десетилетия заминавахме през лятото, може би и за Великден, мислейки много за избора на дестинация, но много малко дали наистина искаме, или трябва да отидем. Този годишен ритъм е променен. Първоначалното възмущение, което се почувства при отмяната на пътуванията през 2020 г., изчезна. Вероятно вече свикнахме и с това.

Така туризмът се оказва в момент на безтегловност, несигурен в своята траектория. Двигателите на индустрията се подготвят, авиокомпаниите увеличават капацитета си и разширяват графика си. Пътуванията това лято обаче няма да са същите и може би никога няма да станат същите, каквито бяха.

Единствената сигурност на пътуването през 2021 г. е, че то ще включва много повече бюрокрация. В Лисабон например хората чакат за проверка със сноп хартия в ръка. За пътуване от Великобритания до Португалия и обратно хората трябва да направят три Covid теста на обща стойност над 200 паунда и да попълват и качват в специална система цифрови формуляри за локация на пътници.

Тестовете трябва да се направят в съобразено време, защото основно изискване е да са максимум 72 ч. преди излитането. Едно по-голямо закъснение на полета би направило сертификата за тест невалиден и пътникът да не бъде допуснат в страната, към която е тръгнал. Ако на връщане се окажете с положителен тест, няма да бъдете допуснати до полета си, което ви оставя пред перспективата за неочаквана карантина в чужбина.

Туроператорите се надяват хората да не мислят твърде много за този сценарий - те са отчаяни туристите да се върнат. През 2019 г. туристическата индустрия допринася с 10,4% от световния БВП, повече от производството на автомобили или банковото дело, според Световния съвет за пътувания и туризъм.

Организацията изчислява, че блокирането на индустрията през 2020 г. е довело до това, че над 62 млн. души са загубили работата си. Малката тихоокеанска държава Палау например не е регистрирала нито един случай на Covid, но туризмът обикновено представлява над 40% от БВП и почти половината от работниците в частния сектор остават без работа. През септември президентът Томас Ременгеса каза на Общото събрание на ООН, че страната е преживяла „ниво на изолация, което не сме познавали от много, много години“.

Внезапното отсъствие на туристите подчертава не само тяхното икономическо значение, но и как те могат да бъдат мощна сила за добро. Туризмът е спасила не една или две изчезващи общности в слабо населени райони, като осигурява препитание на хората и запазва традиционния им начин на живот. Един такъв пример са няколко общности в Индия, живеещи в подножието на Хималаите.