Следващата мисия на НАТО: Да си намери нов генерален секретар

Един влиятелен бивш посланик в НАТО коментира, че има общо очакване Великобритания да оказва силен натиск да заеме поста генерален секретар като начин за демонстриране на продължаващото си влияние в Европа след Brexit.

Дипломатите подчертават, че квалификациите ще се считат за много по-важни от националността, със специална премия, поставена върху лидерските, управленските и комуникативните умения. Това може да изключи Мей, чиито умения за управление и комуникация по време на процеса на Brexit не се оцениха добре у дома. Седуил никога не е служил като външен министър или министър на отбраната – двете длъжности се разглеждат като минимално изискване за всеки шеф на НАТО.

САЩ, Германия, Франция и Великобритания традиционно се разглеждат като най-влиятелните съюзници в процеса на подбор на генералния секретар на алианса. Тъй като има нужда от мнозинство от 21 от 30 члена на НАТО, Великобритания може да се окаже затруднена да получи подкрепа за този пост.

Някои държави от ЕС, по-специално Италия, вярват, че са на опашката за най-добрата работа в НАТО. Федерика Могерини, бивш италиански външен министър и бивш ръководител на външната политика на ЕС, преди това имаше интерес към поста, но според дипломати тя няма да получи подкрепата на Вашингтон. Енрико Лета, италиански премиер от април 2013 г. до февруари 2014 г., би бил по-жизнеспособен италиански кандидат.

Други западноевропейски чиновници, които потенциално се спрягат за поста, са нидерландският премиер Марк Рюте, който сега работи за формиране на нова правителствена коалиция, и белгийският външен министър Софи Вилмес, която преди това изпълняваше длъжността премиер.

Някои наблюдатели на НАТО казват, че на генерален секретар от Прибалтика, особено Грибаускайте от Литва, може да се разглежда като твърде враждебен към Москва в момент, в който президентът на САЩ Джо Байдън се опитва да стабилизира отношенията между Русия и Запада.

Според висш служител на НАТО конкурсът за поста генерален секретар може да се разглежда само в контекста на по-голям набор от ръководни длъжности в НАТО, като ключов въпрос е колко от тези работни места ще бъдат поискани от американците. Седуил, например, е по-вероятно да стане заместник-генерален секретар, което би дало на Великобритания известност без да се налага да печели състезание за популярност.

Други фактори в решението са дали дадена държава-кандидат изпълнява целта на НАТО за изразходване на 2% от БВП за отбрана - важен показател, който може да увеличи шансовете на Калюлайд, настоящ президент на Естония.

Наскоро тя проведе неуспешна кампания за поста генерален секретар на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, позиция, която изглежда ще се впише много по-добре в нейното резюме. Преди да стане президент през октомври 2016 г., тя е служила 12 години като представител на Естония в Сметната палата на ЕС.

Румъния е друг съюзник на НАТО, който отговаря на този критерий – за 2% от БВП разходи за отбрана. Това може да даде възможност на президента Клаус Йоханис да атакува и върха на НАТО, въпреки че Румъния може да се разглежда като твърде остра спрямо Русия.

Колинда Грабар-Китарович пък може да се разглежда като прекалено приятелски настроена спрямо руския президент Владимир Путин. Франция няма да успее да избере генералния секретар, но ще има фактическо вето, което ефективно убива всички шансове на Турция да претендира за високия пост.