Силовото управление на Ердоган започва да ерозира

Реджеп Тайип Ердоган, могъщият президент на Турция, беше принуден неотдавна да направи обратен завой, който разкри както лоша преценка, така и донякъде политическа уязвимост, пише Дейвид Гарднър за Financial Times.

Той уволни Мелих Булу, верен партиец, който наложи като ректор на престижния истанбулски университет Богазиджи (Босфорски) през януари. Задната на Ердоган дойде след шестмесечни протести в кампуса на университета, отекнали в цялата страна в най-трайното масово движение след гражданските бунтове, които обхванаха градската и крайбрежната Турция в средата на 2013 г.

Оттогава Ердоган се придвижи решително към еднолично управление, замествайки турската парламентарна система с президентство в руски стил и попълвайки институции като съдебната власт, академичните среди и медиите със свои хора. След опита за преврат преди пет години той използва извънредни правомощия, за да уволни над 100 000 души и да задържа почти по желание.

И все пак той все още не е успял да смаже тази половината от турското население, която се противопоставя на нахлуването му в личното й политическото пространство и на национално-популистката амалгама, образувнан от неговата неоислямистка партия за справедливост и развитие (ПСР) и крайнодесните й съюзници от националистическото движение.

Назначаването на Булу беше възприето като особено оскърбление от учени и възпитаници на Богазиджии, водещият и категорично светски университет в Турция, основан от американски протестантски мисионери през 19 век.

Ердоган разшири достъпа до висше образование, утроявайки броя на университетите за две десетилетия, но предоставяйки количество, а не качество. Свикнал да избира сам своите ректори, Богазиджи просто отказа да приеме академична посредственост, обвинен в плагиатство и неспособен дори да спечели избор за място в ПСР през 2015 г.

Движението срещу Булу и за академична свобода отказа да отстъпи, въпреки че неговите поддръжници бяха заклеймявани като „терористи“ и „ЛГБТ девианти“ от Сюлейман Сойлу, властният министър на вътрешните работи на Ердоган.

Твърде рано е да обявим този обратен завой на Ердоган за победа. Имаше, например, много опозиционно ликуване, когато турският президент отстрани Берат Албайрак, глезения му зет, като финансов министър миналия ноември. Но оттогава той натири също ортодоксални и компетентни мениджъри на повяхващата турска икономика.

Отказът от Булу, който дори Ердоган смята за неподходящ, може да е не повече от тактическо отстъпление, което вероятно ще направи президента отмъстителен на други фронтове. Когато на политически уличен боец ​​като Ердоган му се наложи да се отбранява, е добре да се внимава за контраудар.