Силовото управление на Ердоган започва да ерозира

Но този публичен случай на лоша преценка е част от по-широка уязвимост. ПСР, една от най-успешните управляващи партии на съвремието, която триумфира на повече от дузина избори, беше направена куха. Ердоган прочисти редиците на бившите си другари и съоснователи, предпочитайки неосултанския двор от подлизурковци, които му казват това, което иска да чуе.

На местните избори през 2019 г. той загуби Истанбул - там, където започна като кмет и който винаги е бил в основата на неговата мистичност - както и столицата Анкара и повечето от големите градове на Турция. Тези сигнали за политическа смъртност напоследък се засилват от рязкото спадане популярността на ПСР в социологическите проучвания. Партията бе изоставена от основни избирателни райони, привлечени повече от разширяването на просперитета, отколкото от стесняването на идеологията. Моделът на растеж на Ердоган, основан на евтини кредити, потребление и строителство, се разпадна преди пандемията - или всъщност провалът на Албайрак да защити лирата, въпреки че изгори над 100 млрд. долара резерви.

Това тщеславно разхищение се превърна в полезнo дрънкане за фрагментираната опозиция, която все още не е определила реда на своята политическа битка за изборите, предстоящи през 2023 г. Това представляват и разтърсващите твърдения и разкрития, които се подават по лъжичка на нацията от избягалия гангстер Седат Пекер, бивш член на ПСР, който се отцепи заради страха му, че Ердоган може да отстоява нещо друго освен сделки. Освен това много турски жени, с различна идеология и култура, са възмутени от оттеглянето на Ердоган от Истанбулската конвенция (2011 г.) за предотвратяване насилието над жени, която Турция първа подписа.

Автократичните капризи на Ердоган предизвикват съпротива срещу него. Не само светската Републиканска народна партия (РНП) на Мустафа Кемал Ататюрк, основател на републиката. Турският президент осея пътя си към властта чрез отстраняването на съюзници като бившия премиер Ахмет Давутоглу, бившия президент Абдула Гюл и бившия вицепрезидент и икономически цар Али Бабаджан. Те основаха конкурентни партии на ПСР, които не могат да спечелят, но могат да отнемат гласове, които да се добавят към всяка коалиция срещу Ердоган.

Новият кмет на Истанбул, Екрем Имамоглу от РHП, с профил, малко подобен на този на Ердоган, успешно изгради широка коалиция срещу ПСР, демонстрирайки, че доминантът може да бъде спрян.

Ердоган контрира със съдебна кампания за закриване и унищожаване на Народнодемократичната партия (НДП), прокюрдска лява коалиция, която е третата по големина партия в Турция. Той вече хвърли в затвора много от нейните лидери, депутати, кметове и активисти, наричайки го фронт на въоръжената Кюрдска работническа партия (ПКК), която води война срещу Анкара от повече от три десетилетия. Третирайки НДП като терористични вълци в овчи кожи, ПСР се надява да привлече консервативните кюрдски гласоподаватели, които я подкрепяха в миналото.

Опортюнизмът на Ердоган често е бил уместен. Но мнозина в Турция усещат, че несъмненият му талант отслабва, а късметът му може би се изчерпва.