Републиканците се превърнаха в партия на нихилизма

Докато Доналд Тръмп диша, има голяма вероятност да се кандидатира отново за президент през 2024 г. Това е ясно не защото амбициите му се промениха - Тръмп вече не се занимава с бизнеса си, освен да предотврати колапса му - а защото всички републиканци са в капана на цезаризма. Партията като цяло сега има една истина, която гласи това, което каже Тръмп, пише Едуърд Люс за Financial Times.

Това че републиканската партия окончателно принаделжи на Тръмп, стана ясно при изслушванията за атаката срещу Конгреса на 6 януари. Струва си да се подчертае колко бързо еволюира партията оттогава. През януари републиканските лидери осъдиха метежа, който имаше за цел да спре потвърждението на победата на Джо Байдън и да нарани председателстващите, включително вицепрезидента Майк Пенс. Възмущението им не изглеждаше престорено.

В рамките на няколко седмици обаче те започнаха да говорят, че Америка трябва да спре да рови около инцидента, особено след като Тръмп вече не е президент. Нека законът се погрижи за най-грубите нарушители. Следващият им умствен подвиг беше разпалването на конспиративната теория, че в нападението са участвали леви групи, като „Животът на черните е важен”, с помощта на ФБР, за да се опетни името на републиканците.

И накрая, както видяхме наскоро, акцентът се измести към чисто Тръмписткия разказ за 6 януари: изслушванията са партизански лов на вещици; освен няколкото вероятно имфилтрирани злосторници, участниците са били истински патриоти. Много от тези разкази съществуват едновременно. По-умерените апологети на Тръмп казват, че половината страна е загубила вяра в почтеността на американската избирателна система и техните гласове също трябва да бъдат чути. Други казват, че Байдън е предател. Всички те са в един и същи влак, който пътува към Мар-ей-Лаго (корортът във Флорида, където Тръмп има имение – бел. прев.)

Най-трудно е да се пренебрегват тези, които знаят по-добре. Джон Стюарт Мил е казал: „Лошите хора не се нуждаят от нищо повече, за да постигнат целите си, освен от пасивността на добрите“. Републиканците могат да броят като свои все повече откачаци, като Марджъри Тейлър Грийн, която оприличи задължителните маски с жълтите звезди, които евреите бяха принудени от Хитлер да носят; Пол Госар, който казва, че САЩ са в гражданска война, „просто още не сме започнали да стреляме“; и Мат Гаетц, който се разследва за евентуален трафик на непълнолетни.

След началото на изслушванията в Конгреса тези бяха сред шестимата законодатели, протестиращи пред Министерството на правосъдието на САЩ за освобождаване на „политическите затворници“, арестувани след 6 януари. Едно бегло запознаване с техните истории показва постмодерна смесица от хора, наясно с технологиите, търсещи внимание, и пещерните предразсъдъци. Не трябва да се очаква нищо различно.

През 1956 г. Джон Кенеди излезе със своята „Профили на куража“, книга, в която се прославят американски исторически личности, които са заели принципни позиции, навредили на кариерата им. Днешните кандидати ще бъдат Лиз Чейни и Адам Кинцингър, двама заклети консерватори, които наскоро бяха описани като „[Нанси] Пелоси републиканци“ от Кевин Макарти, републиканският лидер, който в продължение на две седмици премина от осъждането на ролята на Тръмп в метежа срещу Конгреса до посещение в Мар-ей-Лаго за лично извинение. Чейни и Кинцингър жертваха бъдещето си в Републиканската партия. В контраст, Макарти може да постигне амбицията си да замени демократката Пелоси като председател на Камарата на представителите след междинните избори през следващата година.

Вземете Майк Пенс, чиито все по-неистови призиви Тръмп отказва да приеме, дори докато метежниците тършуваха Капитолия, за да пролеят кръвта му. Пенс познава характера на Тръмп. И все пак амбицията го принуждава да таи в себе си. Пенс не е казал нито дума срещу човека, чиито поддръжници го наричат ​​предател. Или Джей Ди Ванс, ревностен консерватор, който се прослави с една страстна книга, „Южняшка елегия“, за краха на моралната отговорност в своята общност. Ванс, който се бори за републиканската номинация за сенатор в Охайо, веднъж нарече Тръмп „заслужаващ порицание“. Сега, когато Ванс търси одобрението на Тръмп, той влезе в хора му.

Наскоро Чейни попита: „Ще бъдем ли толкова заслепени от партизанщината, че да унищожим американското чудо?“ Това беше риторичен въпрос, на който нейната партия вече отговори. Без отговорност, предупреди Чейни, смъртоносните събития от 6 януари могат да се превърнат в рутинни. Колегите й отговориха с насмешка. Републиканската партия възприе нихилизма като свое кредо.