Договорки - обяснението за бързото превземане на Афганистан от талибаните

В Афганистан родството и племенните връзки често имат предимство пред официалните политически лоялности или поне създават неутрални пространства, където хората от противоположните страни могат да се срещат и да говорят.

Лийвън казва, че през годините е разговарял с племенни лидери от граничния регион между Афганистан и Пакистан, които редовно председателстват срещи на знатни племена, включително командири от противоположните страни. Едно от ключовите неща, обсъждани на такива срещи, е бизнесът, а бизнесът много често включва хероин. През 80-те години група муджахидини и правителствени единици са сключвали сделки за споделяне на местната търговия с хероин. По всички данни същото се е случвало и през 2001 г., пише той.

Силата на родството доведе до обща уговорка, при която разширените семейства се защитиха, като изпратиха един син да се бие с правителствената армия или полиция (срещу заплащане) и друг син да се бие с талибаните. Това е стратегията в много граждански войни, например сред английските благородни семейства по времето на Войната на розите през XV век. Това означава, че в даден момент един от синовете може да напусне и да се върне у дома без да се страхува от преследване от страна на победителя.

Тези договорености имат чисто практически цели. Тези договорености служат и за практически цели. Често партизанските сили не могат да държат значителен брой военнопленници. Малък брой може да се държи за откуп, но повечето обикновени войници са пуснати, записани в собствените редици на партизаните или убити.

По този начин, както в средновековна Европа, талибаните в Афганистан се придържат към традиция, която обяснява скоростта на успеха им. Талибаните притискат вражески гарнизон да се предаде. Ако това стане, мъжете могат или да се присъединят към обсаждащите, или да се върнат у дома с личните си оръжия. Убийствата биха били срамни.

От друга страна, гарнизон, който се бори, не можеше да очаква никаква милост, което е много силен стимул да се предаде навреме.

Подкрепяната от Съветския съюз афганистанска държава оцелява три години след изтеглянето на СССР. Но след като СССР се разпадна и съветската помощ приключи през декември 1991 г., ожесточените битки между различните сили в страната, водени в предходните две години, затихват, пише още той. Правителствените командири, като се започне с генерал Абдул Рашид Достум (който от 2001 г. е на американска страна, илюстрирайки плавността на афганистанската привързаност), или отведоха хората си при моджахидините, или избягаха, или се прибраха вкъщи. В някои райони талибаните срещат силна съпротива, но в други вражеските гарнизони се предават без бой.

Сделките между афганистанските и талибанските сили по време на войната със САЩ са подробно описани в произведения като War Comes to Garmser на Картър Малкасиан и In Intimate War на британския войник Майк Мартин. Доклад на Афганистанската аналитична мрежа (AAN) описва такова споразумение в провинция Пахтия през 2018 г.

„Хаджи Али Баз, местен племенен старейшина, каза пред AAN, че е договорено присъствието на правителството да бъде ограничено до областния център и никоя от страните няма да се впуска в зоните, контролирани от другата. Това споразумение доведе до демонтиране на всички държавни охранителни постове извън областния център. По думите на Хаджи Али Баз това доведе до края на боевете, които „бяха причинили много проблеми на хората“, посочва се в книгата.

Скоро след като САЩ обявиха оттеглянето си, започнаха да се организират и капитулациите, посочва Лийвън.