Тя не се осмелява да излезе навън дори и в бурка

Свикване към новата реалност

Сега какво? „Стоим вкъщи и чакаме“, казва Фауад. „Разбира се, че бих могъл да изляза на улицата, талибаните няма да ми забранят и всъщност е спокойно, но се страхувам от тях. Страх, че ще бъда разпознат, че къщата ми може да бъде отбелязана, че трябва да се оправдавам за работата си като рапър и артист, че ще бъда наказан за това“, казва той.

Студентът се надява, че може би просто може да се скрие в своята част на града. Повече от милион души живеят в квартал Дашт-е-Барчи в Западен Кабул. Повечето от тях принадлежат към шиитското малцинство на хазарите, което бе изложено на много жестоки нападения от сунитски екстремисти през последните години, последно от терористите на „Ислямска държава“. 

Откакто талибаните отвориха портите на затворите, хиляди затворници се озоваха по улиците, включително привърженици на ИД. Това също много тревожи Фауад. „Не мога да спя през нощта, а през деня оставам вкъщи със семейството си. Как ще продължат нещата е неясно за всички нас, но наистина имаме само една възможност: трябва да свикнем с тази нова реалност“.

В събота тя все още бе в кафене

28-годишната фотографка Фатима не може да произнесе подобно изречение. В сравнение с много други отчаяни хора в Кабул тези дни тя може да се надява да заобиколи тази нова реалност, защото вече има виза и билет за редовен полет до друга държава. Отпътуването ѝ обаче беше отложено - за неизвестно време. Защото на летището в Кабул цари хаос, а чуждестранните евакуационни полети имат приоритет. Авиокомпанията, с която Фатима иска да напусне страната, няма да лети до Кабул поне за няколко дни.

„В неделя бях навън и исках да направя няколко поръчки, когато изведнъж огромна тълпа дотича до мен. „Талибаните идват“, извикаха те. Оттогава оставам да спя на различно място почти всяка вечер. Предприемам тези предпазни мерки, защото никъде не се чувствам в безопасност“, казва младата жена. 

Най-много я притесняват слуховете, които се разпространяват в града. Тя не знае дали е вярно, че талибаните са нахлули в къщите на журналисти като нея, но и не иска да си играе със съдбата: фотоапаратът ѝ в момента е вкъщи, а самата тя почти не се осмелява да излезе за каквото и да е било.

А в събота сутринта Фатима все още седеше с приятели и с кафе в ръка във френско кафене, в разцъфнала градина, заобиколена от стари афганистански картини. „Говорихме за войната, включително за възможен мир и какво бихме направили, ако талибаните дойдат в Кабул“, казва тя. „Всичко изглеждаше нереално, никой не би очаквал толкова бързо превземане“, разказва Фатима. Сега всичко е различно. „Всички искаме да емигрираме, макар че това ни натъжава много. Афганистан, нашата родина, ще се превърне в разпокъсана нация“, натъжава се тя.