Поведенческата икономика е изправена пред равносметка

Поведенческата икономика е изправена пред равносметка, пише за Bloomberg Алисън Шрейгър.

Но дойде поколение икономисти и психолози с описание на това колко сме чалнати и колко лошо разбираме рисковете. Съблазнителната последица беше, че мъдри технократи могат да използват това знание, за да насочат ирационалните маси към по-добро или поне търговски жизнено поведение.

Сега, когато това мислене изглежда надценено, както и идеята, че хората могат или трябва да бъдат стимулирани да вземат по-добри решения, когато се сблъскат с рискове. Поведенческата икономика отиде твърде далеч, беше преувеличена, използвана неправилно, а и бе злоупотребено с нея. Но това не е непоправимо. Наред с много други уроци пандемията даде да се разбере, че вместо да подтикваме хората към определено поведение, е по-добре да използваме същите прозрения, за да им помогнем да направят по-добър избор за себе си.

На икономистите често се напомня от добронамерени приятели и непознати, че е недъг на икономиката да приема, че хората са рационални, докато те не са. Не винаги е ясно какво имат предвид тези скептици под рационално - често това е склонност към вземане на лоши решения. И в това има истина. Хората изпитват трудност да боравят с вероятности, особено на фона на несигурност. Само погледнете трудностите, които повечето хора имаха при разбиране ефективността на ваксините срещу Covid-19.

Ние хората също така сме склонни да преувеличаваме отдалечените рискове и да пренебрегваме по-вероятни събития. Дори когато преценяваме точно риска, понякога се бавим да направим това, което е в наш интерес, или вземаме бързи решения, за които по-късно съжаляваме.

В икономиката „рационално“ означава, че хората са последователни в поведението си. А те не са. Поведенческата икономика е произвела много доказателства, че когато хората са изправени пред избор в рискова ситуация, тяхното решение може да зависи от това как са представени данните или какво могат да загубят. Видяхме много примери през последната година, когато наши приятели полагаха големи усилия, за да избегнат отдалечени рискове, свързани с пандемията, но предприемаха друго рисковано поведение, като например бързо шофиране. Подобно поведение кара много икономисти да преосмислят своите модели. Правителството и компаниите търсеха начини да използват уклоните, за да предизвикат определено поведение. Наличието на поведенчески икономист по персонала стана модерно в много корпорации. Британското правителство дори създаде отдел за подтикване.