Поведенческата икономика е изправена пред равносметка

Сега може да сме достигнали върха в подтикването. Наскоро беше разкрито, че известният поведенчески учен Дeн Айрли е използвал фалшиви данни, след което оттегли едно от най-известните си изследвания за това как да се насърчава честността, тъй като резултатите не могат да бъдат повторени. Дори преди този скандал имаше няколко случая, при които добре известни уклони не можеха да бъдат възпроизведени, а доказателствата, че подтикването има ефект, бяха слаби.

Средата е подготвена за обратна реакция след повече от година, в която много хора смятаха, че правителството не е било прямо с тях относно поемането на пандемични рискове (въпреки че поведенческите икономисти не са виновно за това). Джейсън Хреха, бившият глобален ръководител на поведенческите науки в Walmart, тази година обяви поведенческата икономика за мъртва.

Кас Санстийн, ранен поддръжник и съавтор на книгата „Подтикването”, защити подхода. Той твърди, че подтиците трябва да се използват, за да се помогне на хората да вземат по-добри решения, вместо да бъдат манипулирани. Той също така посочва, че подтиците са по-малко натрапчиви от задълженията и другите ограничения.

Трябва да признаем, че поведенческата икономика е голяма, нова област и няма ясни стандарти за това кой може да се нарече експерт. Някои злоупотреби бяха неизбежни. Тази област също така имаше своите победи: Автоматичното регистриране на хора за пенсионни сметки увеличи спестяванията; автоматичното записване на децата за безплатно хранене в училище намали глада.

Но като цяло идеята, че можем да подтикнем хората да правят по-добър избор, използвайки техните поведенчески уклони, винаги е била преувеличавана. Трудно е да се убедят хората да направят нещо, което не искат, особено когато не се разбират напълно техните уникални мотиви. И ако данните не са представени ясно и честно, опитите да се подтикнат могат да бъдат напразни, когато те не ви вярват.

Има възможност да се подходи по по-добър начин. Вместо да подтикват хората да поемат или избягват определени рискове, целта на регулаторите, медиите и корпорациите трябва да бъде да намерят начини да комуникират рисковете по по-разбираеми за хората начини. Вероятностите са относително ново изобретение. Но хората боравят с рисковете от хиляди години. Психолози като Герд Гигеренцер твърдят, че експертите трябва и могат да намерят начини да комуникират рисковите избори по естествен за хората начин. Един прост пример е да се говори за честоти вместо за вероятности, тъй като 1 на 100 е по-интуитивно от 1% шанс.

Реакцията срещу поведенческата икономика трябва да предизвика преосмисляне на това как прозренията на тази дисциплина могат да бъдат използвани за комуникиране на риска по ясни и разбираеми начини. И след това да се доверим на хората да направят правилния избор за себе си.