Пазарът на ДЦК в САЩ отново изглежда като привлекателна алтернатива

Първо беше дълговата криза с китайската строителна компания Evergrande, след това дойде срещата на Федералния резерв, а във Вашингтон продължава драмата около повишаването на тавана на дълга на САЩ. Сега има още един наболял въпрос, за който фондовият пазар би могъл да се тревожи: доходността на американските държавни ценни книжа (ДЦК), пише за Bloomberg Брайън Чапата, CFA.

След като първоначално спадна след решението на Фед в сряда, доходността по базовите 10- и 30-годишни държавни ценни книжа нарасна с повече от 0,10 процентни пункта в четвъртък. Доходността по петгодишните облигации, която е особено чувствителна към предвижданата политика на централната банка, почти достигна връх през 2021 г.

Всичко идва на фона на по-агресивни прогнози и действия на централните банки: Фед е на път да обяви намаляване на покупките на облигации през ноември, Английската централна банка повиши перспективата за увеличаване на краткосрочния си лихвен процент преди края на годината, а Норвегия, първа сред икономиките с най-търгуваните валути, вдигна лихвите за първи път след кризата.

Анализаторът на Bloomberg Алис Андрес оприличи движението при щатските ДЦК на „забавена пазарна паника“. За някои инвеститори обаче тези ходове на централните банки са добра новина. „Това е така, защото икономиката се справя толкова добре. Това не е непременно лошо за акциите“, коментира Крис Гафни от TIAA Bank. Всъщност индексът S&P 500 се повиши с 1,3% в четвъртък, въпреки че доходността на щатските ДЦК се покачи. През последните 18 месеца беше глупаво да се залага срещу силата на американските акции.

Това не значи, че неумолимият подем на щатските акции не е имал своите хлътвания. Всъщност някои от последните отстъпления съвпаднаха с разширяването на разликата между доходността на 10-годишните ДЦК и дивидентната доходност на S&P 500. В момента двата показателя са толкова преплетени, колкото и през последното десетилетие.

В четвъртък доходността по 10-годишните ДЦК достигна 1,41%, най-високата за повече от два месеца и точно на ниво 100-дневната си движеща се средна стойност. Това е на фона на дивидентна доходност от 1,33% за S&P 500.

Разликата беше приблизително толкова на 7 септември, когато започна период, в който индексът се понижи в 9 от 11 сесии. Подобно нещо се случи в средата на юли: увеличението на 10-годишната доходност я постави с почти 0,09 процентни пункта над дивидентната доходност на S&P 500, което от своя страна предизвика почти 3% спад в бенчмарка за по-малко от седмица.

За последно писах за това просто сравнение на относителната стойност през февруари, точно когато доходността по дългосрочните ДЦК започна да расте. Въпреки че рязкото движение не засегна широкия пазар, повишените доходности и общият икономически оптимизъм бяха достатъчни, за да навредят на модерни инвестиции като водещия борсово търгуван фонд (ETF) на Кати Уд ARC Innovation, който все още е с над 20% под върховете си. Общият принцип е, че доходността на ДЦК се използва за изчисляване на настоящата стойност на бъдещите парични потоци; когато доходността е ниска, инвеститорите са готови да платят повече за печалби, които може да не се реализират с години.

Очевидно компаниите в S&P 500 и други големи индекси имат по-стабилни бизнес модели и надеждни парични потоци, отколкото много от популярните акции на растежа, които Кати Уд предпочита. Така нареченият „модел на Фед“, който сравнява съотношението печалба/цена с доходността на 10-годишните държавни облигации, все още сочи предимство за акциите. Все пак големите и малките фирми еднакво се възползваха от рекордно ниските разходи по заемите и ненаситното търсене на корпоративен дълг от гонещите доходност инвеститори. А американските акции като цяло постоянно се радват на търсене поради мнението, че „няма алтернатива“.

Доходност под 2% по дългосрочните облигации и 1,4% по 10-годишните книжа, разбира се, все още не е нещо особено, като те не могат да се считат за истинска „алтернатива“. Докато няма доказателства за обратното, просто е твърде болезнено за инвеститорите да залагат срещу движението на акциите „само нагоре“.

Но ако централните банки продължат да оттеглят приспособителната си политика в условията на бурни пазари и натрупване на богатство (нетното състояние на домакинствата в САЩ нарасна с 5,8 трлн. долара през второто тримесечие до рекордните 141,7 трлн. долара), това ще е един основен стълб на подкрепа, премахнат от фондовия пазар. Нещата само ще се влошат, ако инвеститорите в облигации повярват на председателя на Фед Джером Пауъл и неговите колеги, и вдигнат дългосрочните доходности.