Ядрената енергия може да запълни празнината в трудния енергиен преход

Проповедниците на ядрената енергия, като Бил Гейтс, твърдят, че такива технологични пробиви също така са направили централите далеч по-безопасни от преди, с по-малък риск от замърсяване, тъй като те могат да работят с рециклирано гориво, въпреки че тези твърдения остават спорни.

Вторият фактор, променящ разговора, е нарастващото чувство за реализъм - или отчаяние - относно въглеродните емисии преди климатичната конференция. В един идеален свят няма (или не би трябвало да има) съмнение, че най-добрият начин за намаляване на емисиите е използването на възобновяеми източници, като слънчева, вятърна и водна енергия. 

В реалния свят обаче възобновяемите източници представляват само малка част от настоящите енергийни източници и това е малко вероятно да се промени без драматични иновации в системите за съхранение и пренос. Това чудо едва ли ще се случи скоро.

Следователно неприятният избор, с който се сблъскват регулаторите и екологичните активисти, е следният: трябва ли да преглътнат рисковете от ядрената енергия, поне временно, за да намалят въглеродните емисии? Или трябва да толерират по-голямо използване на изкопаемите горива?

Ако искат да поддържат глобалното затопляне под 2 градуса, това, пред което са изправени участниците в конференцията на ООН, не е конкурс за красота между най-добрите енергийни решения, а „грозно състезание“ за избор на най-малко лошия енергиен микс.

Лично аз подкрепям първия вариант, използвайки ядрената технология като преходно решение, дори и със съответните рискове, за да се намали почти неизбежното увеличение на емисиите на въглерод без нея. Както се отбелязва в доклада на Световния икономически форум, „приносът на ядрената енергия за енергийния преход се крие в способността й да поеме системните разходи, генерирани от неравномерността на възобновяемите енергийни източници“. С други думи, тя запълва празнините, които възобновяемите източници все още (за съжаление) създават.

Онези правителствата, които продължават да избягват ядрените централи, са спохождани от нелицеприятната тайна, че този ход вероятно ще увеличи емисиите. Мога да дам следния пример: функционери в Ню Йорк ми довериха, че затварянето на атомната централа в Индиън поинт, макар и политически популярно, вероятно ще увеличи зависимостта от изкопаеми горива - нещо, което никой няма да признае публично.

Но не очаквайте западните политици да говорят твърде откровено за този труден избор, особено като се има предвид, че се сблъскват с електоралния проблем „Не в моя заден двор”, когато става въпрос за ядрени централи. Оттук и необходимостта да се следи какво правят тези ESG фондове. Ако през следващите месеци те започнат да приемат, че живеем в свят на трудни енергийни компромиси и финансират ядрената енергия, това може да е сигнал, че климатичното движение също започва да осъзнава, че живеем в свят с петдесет променящи се нюанса зелено.