"Мафиотските структури" на Австрия, затънала в блатото от години

Никълъс Офчарек е убеден, че „политиката вероятно прави най-добрата реклама за нашия сериал в момента. В четирисерийния телевизионен сериал "Аферата Ибиса", който току-що стартира, виенският актьор играе ролята на частния детектив Юлиан Х.

Всичко започна с "аферата Ибиса": във вила на испанския остров бившият австрийски вицеканцлер Хайнц-Кристиан Щрахе от дясната популистка партия FPÖ посъветва предполагаема руска милиардерка да направи незаконни дарения за партии през 2017 г. Той също така я посъветва да купи дялове в австрийския Kronen Zeitung и в замяна да се радва на благосклонно отразяване от вестника.

Няколко скрити камери заснеха това навремето. Две години по-късно видеото стана публично достояние. Коалицията на Австрийската народна партия ÖVP на канцлера Себастиан Курц и FPÖ на Щрахе се разпадна след по-малко от две години на власт. Курц подаде оставка през 2019 г., но след това отново стана канцлер в ново правителство, съставено от ÖVP и Зелените. Но аферата в Ибиса беше началото на края на подновеното му канцлерство.

Защото съставената впоследствие комисия за Ибиса в парламента, която разследваше евентуалните подкупи и корупция, за първи път разкри колко дълбоко са преплетени политиката, медиите и икономиката в алпийската република, пише в свой анализ германският Handelsblatt. 

Последният скандал, Себастиан Курц, неговата ÖVP и рекламната афера са само последната брънка в дълга верига от оплаквания.

Корупцията и арогантността проникват в австрийската политика и част от икономиката

В началото на октомври Виенската прокуратура за корупция (WKStA) извърши обиски във Федералното канцлерство, в партийната централа на ÖVP, в Министерството на финансите и в издателството на братята Волфганг и Хелмут Фелнер. Братята Фелнер притежават между другото и безплатния масов вестник Österreich. Конфискувани са компютри, сървъри, мобилни телефони, лаптопи, компактдискове, карти с памет и твърди дискове.

Обвинението: министерствата са дали на вестника милиони от държавната хазна за правителствени реклами и в замяна са искали приятелски настроени репортажи и фалшифицирани проучвания в полза на Курц.

Започват разследвания срещу десетима заподозрени - включително Себастиан Курц. Според WKStA канцлерът е централното лице: „Всички действия се извършват предимно в негов интерес“.

SMS разговори разкриват колко дълбоко в австрийската политика и части от икономиката проникват лъжите, корупцията, арогантността и смесицата от подлост и сервилност. „Ако твърденията са верни, Ибиса е само малък средиземноморски остров в сравнение с всичко това“, казва виенският политолог Петер Филцмайер. А след като скандалът в Ибиса стана обществено известен, австрийският президент Александър Ван дер Белен възкликна: „Ние не сме такива, Австрия не е такава“. Е, той греши.

Австрия е политически изтощена - контролните правомощия на опозицията често се провалят

Австрия се завръща там, където Томас Бернхард, един от най-значимите австрийски писатели в международен план, виждаше страната си през 1988 г. - в скандалната пиеса „Хелденплац“: „Непоносима воня се разпространява от Хофбург (седалище на федералния президент) и от Балхаусплац (седалище на канцлера) и от парламента над цялата тази мършава и покварена страна“.

Дълбокото падение на виенското момче-чудо Курц, който е роден през 1986 г. в работническия квартал Майдлинг, става държавен секретар за първи път на 24-годишна възраст, външен министър на 27-годишна възраст и накрая канцлер на възраст от само 31 години, е върхът на айсберга на една известна със скандалите си република.

Страната е политически изтощена след повече от четири десетилетия на голяма коалиция от социалдемократи (SPÖ) и консервативната Народна партия (ÖVP). Освен това там имаше 13 години еднолично управление на SPÖ и четиригодишно управление на ÖVP, както и променящи се, нестабилни коалиции с предполагаемата свободна партия, десните интерпретатори от FPÖ, които продължиха почти 13 години.

И това - съчетано с мрежа от корпорации, контролирани от държавния холдинг Österreichische Beteiligungs AG (ÖBAG), социални партньори, ясно определени по отношение на партийната си подкрепа, както и банки, които се възприемат като близки или до ÖVP (Raiffeisenbank), или до SPÖ (Bank Austria до нейното придобиване от италианската Unicredit). Курц използва и укрепи системата на тези клубове, но не той я създаде.

Политическият дуопол на двете партии ÖVP и SPÖ продължава още по-доминантно във федералните провинции, където имаше квазиеднопартийно управление: четири от девет федерални провинции винаги са „принадлежали“ на ÖVP след Втората световна война, а Виена - към социалдемократите. И в другите провинции промените във властта остават изключение.