Защо Джей Пауъл е „опасен човек” начело на Фед?

Ефектът върху банките с активи в диапазона между 250 и 700 милиарда долара би бил още по-голям, тъй като допълнителните капиталови изисквания не се отнасят за системно важните банки, въпреки че някои от тях все още могат да причинят системни проблеми и зараза. Сега имаме много по-малко увереност, че всяка голяма банка може да устои на криза.

Изискванията към банките да държат адекватни количества ликвидни, висококачествени активи за финансиране на изходящи потоци бяха намалени, особено за тези в диапазона от 250 до 700 милиарда долара. Това действие ненужно застраши ликвидните позиции на големите банки, като ги направи по-уязвими на несъстоятелност при стрес.

При Пауъл Фед елиминира собствената си способност да ограничава банковите дивиденти и обратното изкупуване на акции в отговор на особено лоши надзорни оценки. Когато беше използвано, това ограничение позволи на Фед да привлече вниманието на акционерите и да осигури мотивация на банките да решават собствените си проблеми. На всичкото отгоре Фед улесни банките да изчерпват капитала си чрез обратно изкупуване на акции и дивиденти, дори във времена на изключителен стрес.

Освен това пълните и изчерпателни „завещания” сега трябва да се подават на Фед на всеки четири до шест години вместо на всеки две години. Като се има предвид колко много може да се промени една банка за това време, завещанията може да са нерелевантни, подкопавайки самата цел на упражнението. Например, завещание на Lehman Brothers от 2004 г. вероятно би било до голяма степен безполезно през 2008 г., когато банката фалира.

И накрая, ограниченията, въведени от правилото на Волкър (Пол, бивш гуверньор на Фед - бел. прев.), забраняващо търговията на банките за собствена сметка, бяха подкопани от набор от изключения и промени в дефинициите. Разрешаването на тази търговия насърчава поемането на риск и дори хазартното поведение.

Федералният резерв на Пауъл не само позволи на банките да вършат директно тези видове дейности, но те също така получиха възможност да правят това непряко чрез инвестиции в рисков капитал и заемни фондове, някои от които се оказаха нестабилни и несигурни.

Несъгласията на Брейнърд и директора на Федералната корпорация за депозитно застраховане (FDIC) Мартин Грюнберг също сочат за многото опасности от действията на Фед при Пауъл. Тези дерегулации отслабиха законодателството за финансова реформа, предназначено да защити работните места, домовете и спестяванията на обикновените домакинства.