Китай започна да повтаря грешките на Съветския съюз

Китай се стреми да стане технологично самозадоволен в очакване светът отново да бъде разделен; страната пуска кораби в морето с невиждани темпове от Втората световна война насам. Наречете го както искате, но Пекин със сигурност вече не избягва враждебността на САЩ.

Защо Китай прави неща, които преди е смятал за опасни? Има конкретни причини, както и по-широки такива.

Ядреното въоръжаване на Китай има за цел да гарантира, че САЩ не могат да избягат от взаимната уязвимост, като налагат стратегическо превъзходство над Пекин. Това ще откаже Вашингтон от възможността (винаги малко вероятна) да използва ядрени оръжия във война за Тайван и ще направи решаващ баланса при конвенционалните сили, който все повече е в полза на Пекин. Колкото до вълчата дипломацията, тя изглежда винаги е била предназначена за вътрешната аудитория и по-специално за Си.

По-силният подтик изглежда е нестабилната смесица от оптимизъм и фатализъм. Китай се е издигнал, твърди Си, до точката, в която вече не трябва да се подчинява на САЩ. Той може да експлоатира способностите, икономически и военни, които разви, за да накара други държави да се съобразяват с интересите му.

В същото време китайските лидери изглежда вярват, че американската враждебност - която сега продължава вече две президентства - по същество е „заключена”, така че няма никакъв смисъл от смекчаване на провокациите.

Това може да е грешка. Реториката на Си за китайската самодостатъчност прикрива огромните зависимости от технологии като модерните полупроводници. Китай също така остава уязвим на стратегическо обкръжение от вида, който провали Москва: поведението му предизвиква ответна реакция от много страни - от Япония и Австралия до Индия и Обединеното кралство, както и по-малки държави в Азия и другаде - които Пекин се надяваше да вкара в своята сфера на икономическо влияние.

Китайските ходове също имат потенциала да втвърдят политиките на САЩ: хиперзвуковите тестове на Пекин и стратегическото въоръжаване ще затруднят президента Джо Байдън да изпълни обещанието си да намали зависимостта на Америка от ядрените оръжия.

Може би беше неизбежно Китай да изостави старите прозрения: уроците, които ръководят по-слабите държави, често изглеждат неприложими за по-силните. Но в крайна сметка Китай може да съжалява, че е забравил това, което някога е знаел за Студената война.