Вградените недостатъци на климатичния процес на ООН

И сега какво? Тъй като недостатъците на COP процеса стават все по-трудни за отричане, вероятно ще нарасне търсенето на друг подход: геоинженерството. Това означава усилия за промяна или „поправяне“ на климата чрез обръщане или намаляване на процесите, които водят до изменението му.

Една популярна идея, подкрепена от Гърнот Уагнър, автор на нова книга за геоинженерството, е да се отклонява слънчевата светлина далеч от Земята чрез инжектиране на аерозоли в стратосферата. Друг план, подкрепян от сър Дейвид Кинг от Центъра за климатично възстановяване в Университета Кеймбридж, е да се замрази отново Арктика, като се стимулира покритието от бели облаци над региона.

Всички водещи защитници на геоинженерството подчертават, че техните схеми не заместват усилията за намаляване на емисиите от парникови газове. Те също така откровено признават, че геоинженерството крие големи рискове - като замърсяване на въздуха или неочаквани ефекти върху климата. Но по-големият риск може би е да продължим да разчитаме на глобалните разговори за климата.

За разлика от процеса на ООН геоинженерството не изисква единодушно глобално споразумение. Разполагането на кораби с дистанционно управление за замразяване на Арктика ще изисква съгласието на народите в региона - и единствена богата държава или дори отделно лице, които да похарчат милиардите долари, изисквани от подобна схема. Флотилиите от самолети, които може да са необходими за слънчевото геоинженерство, биха могли да бъдат осигурени по подобен начин от всяка от водещите военни сили в света.

Но макар политиката на геоинженерство да е по-лесна от процеса на COP, тя все още не е изяснена. Ако една-единствена нация или „коалиция на желаещите“ предприеме действия, които променят климата на цялата планета, това би предизвикало глобална реакция. Двама учени, Питър Ървайн и Дейвид Кийт, твърдят, че към САЩ има твърде голямо недоверие, за да могат да поемат такава инициатива. Вместо това те предполагат, че водещата роля в геоинженерството трябва да бъде поета от „по-малки развити демокрации със силна репутация относно климатичните действия“.

В действителност обаче малките демокрации няма да имат силата или легитимността да предприемат действия без одобрението на суперсилите. За разлика от тях и САЩ, и Китай имат силата, арогантността и ресурсите да предприемат едностранни действия. Но и двете държави вероятно разбират, че да действаш самостоятелно би било противоречиво и рисковано.

Най-доброто геополитическо решение за геоинженерството би включвало съвместни действия на САЩ и Китай. В момента, въпреки демонстрираните топли отношения на COP26, на Вашингтон и Пекин им липсва взаимно доверие, за да работят заедно. Но с нарастването на опасността от изменението на климата нови и радикални подходи ще излязат на преден план. Отчаяните времена може да изискват отчаяни мерки.