Съветският съюз е мъртъв. Да живее Съветският съюз!

Милиони са хората, които смятат тази емиграция за временна. Съпругата ми и аз се смятахме за емигранти преди седем години, но с всяка изминала година е все по-малко вероятно да се върнем, казва Бершидский.

постсъветски

Емигрантската вълна беше достатъчно голяма, за да се стигне дотам да се чува руска реч навсякъде, където отидете. Ние, постсъветците, сме граждани на света сега, с нашите умения за оцеляване и нашите често мрачни възгледи за света, допълва той. Ние доведохме Съветския съюз - мразен или обичан, в зависимост от случая, със себе си. Ние не живеем в това, което е останало от него, но то живее в нас, в анимационните филми, които показваме на децата си, музиката, която слушаме, книгите, които цитираме, предразсъдъците, които таим. И, разбира се, в нашите очи; ако не сте един от нас, може да го прочетете като постоянна предпазливост, пише още той.

Все пак нито глобалната експанзия на постсъветската диаспора, нито провалът на повечето постсъветски страни да станат или да останат свободни са истинската причина, поради която Съветският съюз все още не е погребан 30 години след разпадането си.

Всяко следващо постсъветско поколение е по-малко постсъветско от предишното. Според анкетата на Левада 82% от руснаците на възраст над 55 години съжаляват за разпадането на Съветския съюз, но само 33% от тези на възраст от 18 до 24 години са на същото мнение.

В експеримента на Ариели колкото по-малко „социалистически” опит е имал субектът, толкова по-ниска е склонността му към измама.

Съветският съюз живее, удивително, във възраждането на левите идеи, популярността на проекти за коригиране на несправедливостта отгоре надолу, държави-бавачки, разпределящи пари, кампании за опозоряване на социалните мрежи, предназначени да накарат хората да замлъкнат. Гледам това с не малка доза страх, включително тук, в Берлин, град, който, бих си помислил, ще бъде завинаги ваксиниран срещу левичарството от белега, който минава по дължината на бившата стена, коментира Бершидский.

Помислете отново: управляващата коалиция в града, която наложи таван на наемите, беше отменена от съдилищата - но току-що оцеля на избори и вероятно ще опита отново безумната схема, казва той. Гледам цветни видеоклипове на огнената Александрия Окасио-Кортез или Жан-Люк Меленшон и преживявам отново отчаяната скука на конгресите на комунистическата партия по стария си черно-бял телевизор. Чета Тома Пикети на френски, но редовете се превръщат в мекия руски на преводите на Маркс и Енгелс, над които някога трябваше да се замислям. Идеите, които дъщерите ми носят от училище в Берлин, биха направили моите учители, всички членове на Съветската комунистическа партия, горди, пише още Бершидский.

Страхувам се, че дори когато преживяният опит на съветския социализъм се измива от паметта със смяната на поколенията, тези непостсъветски поколения ще бъдат изкушени да опитат отново. Трайната сила на Съветския съюз не се крие в постимперското недоволство на Путин, а по-скоро се основава на продължаващата привлекателност на теориите, които прилага, износва се и неизбежно се превръща в зли подигравки със самите тях, казва той.

Колкото повече практиката на СССР се изживява и забравя, толкова по-вероятно е историята да се повтори в неизбежна реконструкция на „Фермата на животните“. Когато това се случи, Владимир Илич Улянов може да се надигне от стъкления си ковчег и да тръгне отново като добре запазено зомби, носещо вирус, който все още не е умрял.