Съветският съюз е мъртъв. Да живее Съветският съюз!

Съветският съюз официално се разпадна преди 30 години. Ако трябва да се избере конкретна дата, то това би било 25 декември 1991 г., когато съветското знаме е свалено от покрива на Сенатския дворец на Кремъл и ядреният бутон е предаден от последния съветски президент Михаил Горбачов на първия руски президент Борис Елцин.

СССР всъщност така и не изчезна. Това е непогребан труп, като тялото на неговия основател Владимир Ленин, все още изложено от 10 до 13 часа. в гранитен мавзолей на Червения площад, пише в коментар за Bloomberg Леонид Бершидский.

Вонята на този труп все още се задържа в много части на света, не само в Русия на Владимир Путин, нейният законен и — макар Путин да отрича, духовен приемник.

Бершидский пише, че неговото съветско детство и млада възраст са го формирали така, че дори през 2021 г. той е все още в много отношения част от „нова историческа общност, съветския народ“, гордо обявена от съименника му Леонид Брежнев през 1971 г., годината на раждането на Бершидский.

В току-що пуснат пропаганден документален филм, предназначен да представи официалния поглед върху постсъветската история на Русия, Путин казва, че разпадането на Съветския съюз е „разпадането на историческа Русия под името „Съветски съюз“.

Твърдението му е някъде между грозно и съмнително, посочва Бершидский. Границите на „историческа Русия“ са се колебали през вековете, докато тя завзема и отстъпва територия в постоянни войни и сделки. Не е ясно в кой момент империята или дори основната национална държава може да се счита за завършена или оптимално балансирана.

С разпадането на Съветския съюз Русия губи някои територии, придобити през 18-ти, 19-ти и 20-ти век, но запазва много от по-скорошните придобивки: частите на Карелия, отстъпени от Финландия през 1940 г.; бившите Източна Прусия, Сахалин и Курилските острови, спечелени във Втората световна война; огромната Република Тува в Южен Сибир, която се присъединява доброволно през 1944 г.

Путин, както и неговите западни противници, често поглеждат назад към Съветския съюз по отношение на територия, геополитическо съперничество, изграждане на империи, псевдоисторическа злоба. Полето за изкривяване на реалността е толкова силно, че някои висши служители на САЩ продължават да наричат ​​Русия „СССР“ или „Червената армия“, сякаш първата Студена война никога не е свършвала, преобразувайки се безпроблемно във втората със същите стари играчи.

В този тесен смисъл Съветският съюз, разбира се, все още е наоколо – както в желанието на Путин да обедини отново Русия, Беларус и Украйна (макар че категорично не мюсюлманските републики от Централна Азия, които осигуряват по-голямата част от мигрантската работна ръка на Русия днес), така и в неочакваните реакции на западните официални лица за ходовете на Путин в тази посока.

Това обаче не е цялата история, посочва Бершидский. Концепцията на Путин за „историческа Русия“ се основава на много по-разклатени основи, отколкото Съветският съюз по времето, когато се опитваше да оцелее. Брежнев беше прав — ние бяхме нов тип хора, пише още той.

СССР, макар и понякога териториално алчен и перверзно горд с руското имперско наследство, беше — в много отношения като САЩ, нация, изградена върху идея, в нейния случай лявата идея за справедливост. Това, което се случи с тази идея в ръцете на три поколения лидери на комунистическата партия, които имаха свобода да я осъществят, и огромна страна, с която да експериментират, е причината постсъветските страни — да, дори Естония, все още рутинно се описват като постсъветски.