Трите недостатъка в подхода на Фед към инфлацията

Федералният резерв на САЩ беше изненадан от реалността. Настоящата инфлация надхвърля 6 процента, ниво, което не е наблюдавано от почти 40 години, и се оказва много по-устойчиво, отколкото ръководителите на Фед прогнозираха. Защо паричната политика на Фед изостава със затягането си, за да овладее инфлацията?

Три недостатъка в рамката на политиката доведоха до прекалено експанзионистичен монетарен уклон, пише за Financial Times Фредерик Мишкин, професор по банково дело в Columbia Business School и бивш член на управата на Фед. 

Първо, нямаше достатъчно фокус върху шоковете в търсенето. Фед базира гледището си, че скокът на инфлацията ще бъде краткотраен, върху обширните негативни шокове в предлагането, които ковид стовари върху икономиката.

Въпреки че отрицателните шокове в предлагането със сигурност са един от източниците на инфлационния скок, Фед не обърна достатъчно внимание на много силните положителни шокове в търсенето.

Отложеното търсене от домакинствата, които не бяха в състояние да харчат по време на пандемията, и извънредната експанзионистична фискална политика, насърчавана от администрацията на Байдън, доведоха до високо търсене на стоки и услуги. Вярно е, че инфлацията е временна, когато е резултат от тесни места в предлагането, които се разтикват с течение на времето. Но силните положителни шокове в търсенето водят до устойчива висока инфлация, каквато изпитваме в момента.

Вторият недостатък е възгледът на Фед за кривата на Филипс, теорията, че безработицата и инфлацията са в обратна връзка. Ръководителите на централната банка обявиха, че кривата е мъртва, защото безработицата е под нейното „естествено ниво“ (когато икономиката функционира при пълна заетост). Предполагаше се, че това означава, че по-високите нива на заетост вече не са важен фактор в посока по-висока инфлация.

Изследванията, които представих заедно със съавтори, на Форума за парична политика на САЩ преди няколко години, показват, че кривата на Филипс не е мъртва, а по-скоро е в хибернация.

Слабата връзка между безработицата и инфлацията се обуславя от превантивните мерки на Фед срещу повишаването на инфлацията, политика, която сега изостави.

Вместо това Фед се ангажира да поддържа експанзионистична монетарна политика до достигането на пълна заетост. Резюме на икономическите прогнози на определящия политиката на Фед Федерален комитет за открития паричен пазар сочи, че това ще се случи при естествена безработица от около 3,5 процента.

За съжаление, минали икономически изследвания показват, че естественият процент на безработица е число, което е пословично трудно за оценка. Всъщност, други индикатори за затегнатостта на пазара на труда, като големият брой незаети работни места и нарастващите заплати, сочат, че вече сме достигнали пълна заетост, така че естественият процент на безработица е над целевото ниво от 3,5 процента.

Подценяването на естествения процент на безработица е водело до сериозни грешки в политиката за инфлацията в миналото: така нареченият период на Голяма инфлация от края на 60-те и 70-те години е класически пример, при който Фед приема, че естественият процент на безработица е около 4 на цента, докато по-късните доказателства показаха, че той е с няколко процентни пункта по-висок.

Фед обаче не желаеше да оповести хоризонта за средната стойност, което на практика прави целта за инфлация от 2 процента по-малко достоверна. Дълъг хоризонт означава, че инфлацията може да остане над нивото от 2 процента за много дълго време без да повишава много средната стойност.

По тази причина нежеланието на Фед да предостави повече информация за хоризонта за средната цел за инфлацията отслаби доверието към Фед относно поддържането на инфлацията близо до 2 процента. Очакванията за инфлация сега могат да останат отвързани, което прави много по-вероятна трайно високата инфлация.

Въпреки че инфлацията в САЩ (според индекса на потребителските цени, CPI) е много вероятно да спадне от сегашното си ниво от 6,8% с разсейването на пандемичните тесни места в предлагането, тя ще продължи да надвишава съществено целта на Федералния резерв. Фед трябва да идентифицира недостатъците в своята рамка на паричната политика и да се върне към по-превантивни политики, за да контролира инфлацията. Ако не го направи, резултатът не само ще бъде устойчива инфлация много над целта от 2 процента, но в крайна сметка и далеч по-високи лихвени проценти с цел смъкването й, които ще навредят сериозно на икономиката.