Австралия и случаят Ноле

Таймингът отново беше неудачен. Минути след като съдия Антъни Кели изрази съчувствието си към Новак Джокович в Мелбърн, министър-председателят Скот Морисън заяви в отдалечената на 500 километра столица Канбера, че правителството му е дало „ясни указания“ да не се издава виза на топ спортиста. Фронтовете бяха ясно поставени: Тук е федералният съдия, който се е заел с граничната охрана на летище Tullamarine в Мелбърн и нейното поведение. В 17,14 ч. в австралийския следобед той нарежда най-добрият тенисист в света да бъде освободен от депортационния арест в рамките на 30 минути, за да може да защити титлата си на Откритото първенство на Австралия. Там е австралийският министър-председател, който след известни колебания е взел ясно решение срещу влизането на неваксинираната световна звезда и сега той е изправен пред съда.

Напълно възможно е Морисън да е намерил майстора си в лицето на тенисист. Не кой да е, а номер едно, надарен с огромна психическа сила. Накарала го да остане четири дни в център за задържане на бежанци, вместо да отпътува за вкъщи след няколко часа - като чешката си колежка Рената Воракова. Австралийските вестници говорят за „сензационна присъда“, която е довела до „международен срам за правителството на Морисън“.

Сякаш като през лупа случаят с Джокович прави видими вътрешноавстралийските конфликти. Тези между федералното и щатските правителства, тези между ваксинираните и антиваксинираните, тези между консерваторите в Канбера и лейбъристкото правителство в индустриалния щат Виктория. Този случай разобличава самоувереността на отдавна установения политически елит на Австралия. И представя „щастливия континент“ като страна, каквато може да бъде: претоварена от проблемите, които светът ѝ поднася, охладняла, когато става дума за състрадание към слабите.

„Австралия е щастлива страна, управлявана предимно от хора втора класа“, пише писателят Доналд Хорн през 1964 г. На Circular Quay в Сидни в земята е поставена плоча в памет на интелектуалеца, който по-късно се оплаква, че изречението му често се тълкува погрешно. Онези, които следят политическите битки, ударите с кинжал в Канбера, позите на губещите, могат да тълкуват изречението на Хорн само по този начин: Много от висшите политици на Петия континент твърде често се въртят само около себе си и своята власт. Всъщност да си го кажем направо - те рядко поглеждат по-далеч от края на носа си, пише германският всекидневник FAZ. 

Случаят с разтрогването на договора за закупуване на френски подводници миналата есен беше такъв: разбира се, Австралия имаше право да развали договора. Но манталитетът на булдозер, с който правителството заобиколи французите като бизнес партньори, за да се хареса на „естествените си партньори“ във Вашингтон и Лондон, вбеси не само президента на Франция Еманюел Макрон. Морисън, който някога е бил ръководител на австралийската туристическа агенция и поради това и до днес е наричан от опонентите си „Скоти от маркетинга“, влиза в парламента с буца въглища, за да демонстрира „черното злато“. А в последната предизборна кампания той се снима по време на църковна служба, която отслужва пламенно. Но когато преди две години небето над Канбера се оцвети в оранжево и хората в Уоден или Чифли вече събираха аварийните си комплекти, защото горските пожари наближаваха опасно домовете им, той беше на почивка на Хаваите със семейството си. И тогава помоли за прошка за това.

Сега Морисън е изправен пред най-голямото си предизвикателство: слънцето грее над Сидни и Мелбърн, а в разгара на австралийското лято тъмносиньото небе приканва хората да отидат на Бонди Бийч или Манли. Но броят на заразените вече надхвърли един милион души. Пред центровете за тестове се образуват дълги опашки. На хоризонта обаче се задават избори, които трябва да се проведат най-късно през май.