Инвеститорите трябва да внимават за потенциални дупки в ликвидността

По този начин дори месечно намаление на покупките на Федералния резерв от „само“ 90 милиарда долара може да предизвика сътресения, особено като се има предвид, че в момента Фед притежава една пета от пазара на облигации, обвързани с инфлацията, а и той наскоро финансира „60-80 процента от всички нужди за държавни заеми” през последните години, според Лорънс Гудмън, ръководител на Центъра за финансова стабилност.

Всъщност JPMorgan изчислява, че нетното предлагане на държавни облигации, „което ще трябва да бъде поето от пазара ще нарасне до 350 милиарда долара“ през втората половина на тази година. Това е голяма дупка.

Освен това пазарната ликвидност никога не е свързана само с груби монетарни числа, но и с психология - и вече има признаци, че инвеститорите от частния сектор стават предпазливи, тъй като Фед планира да се оттегли.

Един показателен знак е моделът при цените на облигациите и акциите напоследък. През последните няколко години, както отбелязва Дженсън, спадът в цените на акциите в САЩ - от типа, наблюдаван в края на 2020 г. или 2018 г. - вървеше ръка за ръка с нарастващи цени на облигациите. Това предполага, че инвеститорите са реагирали на сътресенията, като са ротирали парите си между класовете активи, а не са ги изтегляли изцяло.

Но от началото на тази година цените на облигациите и акциите намаляха заедно. Междувременно има още по-драматичен срив в спекулативните класове активи, като криптовалутите. Вместо ротация на портфейла ние виждаме наченки за бягство на капитали.

В дългосрочна перспектива това е здравословно развитие, като се има предвид, че десетилетието на изключително разхлабена политика доведе цените на активите до много високи нива в сравнение с реалния икономически растеж. Наистина, бих казала, че Фед трябваше да започне да затяга преди известно време.

Но желателно или не, никой не трябва да пренебрегва колко рискова е тази промяна и колко трудно е да се моделират последиците за пазара. Никой не знае какво ще се случи, когато една централна банка се опита едновременно да повиши лихвите и да свие баланса си, тъй като никога досега това не е правено в този мащаб.

Нито знаем как ще протече затягането в свят, в който толкова много кредитно посредничество се случва сега чрез пазарите (а не чрез банките, както преди) – и където неравенството в богатството, отчасти поради високите цени на активите, потенциално „блокира механизма на действие на паричната политика“, както твърди финансистът Карън Петроу. Намираме се в неизследвана територия.

Не е чудно, че Пауъл призна тази седмица, че „не мисля, че е възможно да се каже как точно ще протече това затягане“. Всъщност, това е меко казано. Инвеститорите трябва да го имат предвид и да внимават за тези дупки в ликвидността.