Компаниите и правителствата имат да извървят дълъг път, за да наберат необходимото финансиране, нужно им за борбата срещу изменението на климата, става ясно от анализ на "Инициативата за климатични облигации".
Глобалните продажби на зелени облигации - най-голямата категория устойчив дълг по обем в долари, достигат 513 млрд. долара през 2021 г., показват данни, събрани от Bloomberg. Продажбите могат да достигнат нови върхове от между 900 млрд. долара и 1 трлн. долара тази година и до 5 трлн. долара до 2025 г., изчислява базираната в Лондон "Инициатива за климатични облигации".
Въпреки това заемополучателите по света ще трябва да съберат още повече пари за справяне с изменението на климата. Според скорошен анализ на McKinsey & Co. за инвестиции ще са необходими по 9,2 трлн. долара годишно до 2050 г., за да се постигнат нетни нулеви емисии.
Според Шон Кидни, главен изпълнителен директор на Инициативата, има нужда от пренасочване на повече капитал към по-екологични инициативи – в допълнение към набиране на нов дълг – за постигане на необходимите обеми инвестиции.
„На пазара на зелени облигации, голяма част от които е финансиране или преосмисляне на това, което правим, трябва да стигнем до 5 трлн. долара годишно, за да дадем разумен принос“, казва Кидни в интервю.
Прогнозите за предлагането на климатичен дълг се основават на продължаващото ускоряване на зелените емисии, силното търсене от страна на инвеститори, което се очаква да стимулира сектора, както и дискусиите със застрахователите за тези облигации.
BNP Paribas SA, един от най-големите застрахователи на облигации, свързани с ESG (въпросите на околната среда, социалното и корпоративното управление), прогнозира, че глобалните продажби тази година ще достигнат 880 млрд. долара. От този обем 225 млрд. долара ще са зелени облигации от нововъзникващите пазари.
Morgan Stanley прогнозира, че обемът през 2022 г. ще достигне 750 – 950 млрд. долара, като основен емитент ще е Европейският съюз (ЕС) с 238 млрд. долара.
Саудитска Арабия, износител номер едно на петрол в света, подготвя първата си зелена облигация. Правителството на Катар също наблюдава пазара. Междувременно правителството на САЩ все още не е използвало пазара, но вероятно скоро ще го направи поради ценовото предимство на облигациите.
Зелените облигации са по-търсени и се представят по-добре на вторичния пазар от еквивалентния дълг без зелен етикет. Инвеститорите също смятат зелените облигации за по-нискорискови, защото се очаква да се държат по-добре при спад.
Междувременно Bloomberg пише, че скоро на банкерите ще им е трудно да продължат да финансират паралелно и зелени проекти, и проекти за изкопаеми горива. Възможно е да бъде въведен краен срок, в рамките на който финансовите компании да спрат новите инвестиции в изкопаеми горива, ако искат целите им за нетни нулеви емисии да бъдат верифицирани от подкрепяната от ООН група SBTi.
Банки, застрахователи и инвеститори с активи на стойност около 130 трлн. долара, или 40% от световната финансова система, заявиха, че ще намалят нетните емисии до нула до средата на века. Много от тях обаче се вкопчват в бизнеса си с изкопаеми горива. Според анализ на S&P Global много от тях игнорират обещанието си и поемат още облигации от петролния сектор.
JPMorgan Chase & Co. например е най-големият в света поемател на облигации за индустрията на изкопаемите горива през 2021 г., показват данните, събрани от Bloomberg. Най-големият кредитор на компании за изкопаеми горива е Wells Fargo & Co., която също твърду, че цели да постигне нулеви нетни емисии до 2050 г.
Международната агенция по енергетика ясно посочи, че няма място за продължаване на инвестициите в нови проекти за нефт, газ и въглища, ако повишаването на температурата трябва да се поддържа в рамките на критичния праг от 1,5 градуса по Целзий.
Ако обявените до момента цели за енергийна неутралност не са достоверни, тогава планетата рискува катастрофални нива на прегряване. Вече има признаци, че доверието е на изчерпване. Неуспехът на действията за климата е посочен като най-голямата тревога сред участниците в 17-ия годишен доклад за глобалните рискове на Световния икономически форум.


Съдът пусна перките край Крушари
Съдът назначи експертизи за оградите в „Баба Алино“
21 световни величия от 4 континента ще бъдат инструктори в ХХ Международен лагер по бойни изкуства
Съдът излезе с подробности защо върна делото срещу Коцев на прокуратурата в София
БАБХ засилва контрола върху транспортирането на живи животни през лятото
Рокнфард: Не очаквам споразумение САЩ-Иран за 60 дни
Парадоксът на Мондиал 2026: Футболната еуфория среща политиката на разделение
Как ергономичният дизайн на магазините променя навиците на съвременния купувач
Според Вунш няма големи основания за повишение на лихвата
Слейпен каза, че предстои да видим ефекта на инфлационния шок
Новият робот на BMW се оказа стряскащо хуманоиден
Изчезналото Ferrari на Майкъл Джордан се появи след 24 години
Volkswagen жертва две марки, за да излезе от кризата
11 минивана, които обезсмислят покупката на SUV
Renault 4 E-Tech измина над 1600 км само на слънчева енергия
Милен Драгиев е новият търговски директор на „Девин“ ЕАД
Яхтата на Путин плава през датски води, ескортирана от руски военни кораби?
Работник е с опасност за живота, след като бе прегазен от товарен автомобил
21 световни величия от 4 континента ще бъдат инструктори в ХХ Международен лагер по бойни изкуства
преди 4 години Кога ли ще се сетят да започнат да събират глоби за изместването на земната орбита? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години Тоя номер с природните катаклизми вече го видяхме с "осоновата дупка". От цялата галимация спечели единствено Дюпон, който стана абсолютен монополист на хладилните агенти. От тази хитра хватка озоновите зупки нито намаляха, нито се увеличиха. После дупоновците си признаха, ама кво от това? Та и сега е същото - върви яка търговия с въздух, под формата на квоти "парникови газове". Печалбите от тази търговия се измерват със стотици милиарди. А ги плащат будалите. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години Е прочетох го,*** не става много ясно как помагат в борбата с климатичните промени.Мен това название ми прилича повече на маркетингов трик. отговор Сигнализирай за неуместен коментар