Компаниите и правителствата имат да извървят дълъг път, за да наберат необходимото финансиране, нужно им за борбата срещу изменението на климата, става ясно от анализ на "Инициативата за климатични облигации".
Глобалните продажби на зелени облигации - най-голямата категория устойчив дълг по обем в долари, достигат 513 млрд. долара през 2021 г., показват данни, събрани от Bloomberg. Продажбите могат да достигнат нови върхове от между 900 млрд. долара и 1 трлн. долара тази година и до 5 трлн. долара до 2025 г., изчислява базираната в Лондон "Инициатива за климатични облигации".
Въпреки това заемополучателите по света ще трябва да съберат още повече пари за справяне с изменението на климата. Според скорошен анализ на McKinsey & Co. за инвестиции ще са необходими по 9,2 трлн. долара годишно до 2050 г., за да се постигнат нетни нулеви емисии.
Според Шон Кидни, главен изпълнителен директор на Инициативата, има нужда от пренасочване на повече капитал към по-екологични инициативи – в допълнение към набиране на нов дълг – за постигане на необходимите обеми инвестиции.
„На пазара на зелени облигации, голяма част от които е финансиране или преосмисляне на това, което правим, трябва да стигнем до 5 трлн. долара годишно, за да дадем разумен принос“, казва Кидни в интервю.
Прогнозите за предлагането на климатичен дълг се основават на продължаващото ускоряване на зелените емисии, силното търсене от страна на инвеститори, което се очаква да стимулира сектора, както и дискусиите със застрахователите за тези облигации.
BNP Paribas SA, един от най-големите застрахователи на облигации, свързани с ESG (въпросите на околната среда, социалното и корпоративното управление), прогнозира, че глобалните продажби тази година ще достигнат 880 млрд. долара. От този обем 225 млрд. долара ще са зелени облигации от нововъзникващите пазари.
Morgan Stanley прогнозира, че обемът през 2022 г. ще достигне 750 – 950 млрд. долара, като основен емитент ще е Европейският съюз (ЕС) с 238 млрд. долара.
Саудитска Арабия, износител номер едно на петрол в света, подготвя първата си зелена облигация. Правителството на Катар също наблюдава пазара. Междувременно правителството на САЩ все още не е използвало пазара, но вероятно скоро ще го направи поради ценовото предимство на облигациите.
Зелените облигации са по-търсени и се представят по-добре на вторичния пазар от еквивалентния дълг без зелен етикет. Инвеститорите също смятат зелените облигации за по-нискорискови, защото се очаква да се държат по-добре при спад.
Междувременно Bloomberg пише, че скоро на банкерите ще им е трудно да продължат да финансират паралелно и зелени проекти, и проекти за изкопаеми горива. Възможно е да бъде въведен краен срок, в рамките на който финансовите компании да спрат новите инвестиции в изкопаеми горива, ако искат целите им за нетни нулеви емисии да бъдат верифицирани от подкрепяната от ООН група SBTi.
Банки, застрахователи и инвеститори с активи на стойност около 130 трлн. долара, или 40% от световната финансова система, заявиха, че ще намалят нетните емисии до нула до средата на века. Много от тях обаче се вкопчват в бизнеса си с изкопаеми горива. Според анализ на S&P Global много от тях игнорират обещанието си и поемат още облигации от петролния сектор.
JPMorgan Chase & Co. например е най-големият в света поемател на облигации за индустрията на изкопаемите горива през 2021 г., показват данните, събрани от Bloomberg. Най-големият кредитор на компании за изкопаеми горива е Wells Fargo & Co., която също твърду, че цели да постигне нулеви нетни емисии до 2050 г.
Международната агенция по енергетика ясно посочи, че няма място за продължаване на инвестициите в нови проекти за нефт, газ и въглища, ако повишаването на температурата трябва да се поддържа в рамките на критичния праг от 1,5 градуса по Целзий.
Ако обявените до момента цели за енергийна неутралност не са достоверни, тогава планетата рискува катастрофални нива на прегряване. Вече има признаци, че доверието е на изчерпване. Неуспехът на действията за климата е посочен като най-голямата тревога сред участниците в 17-ия годишен доклад за глобалните рискове на Световния икономически форум.


25-годишен е с опасност за живота след удар с Мазерати в дърво във Варна
634 души дариха кръв във Варна за седмица след катастрофите на „Тракия“
Основните храни у нас продължават да поскъпват
Още два кораба поразени при атаки в румънски териториални води
Трима загинаха в катастрофа на пътя Добрич - Балчик
Изкуственият интелект помага за идентифициране на икономически тенденции
Анна Аштън очаква Конгресът да затегне експортния контрол
SpaceX постигна историческо хващане на кораба Starship
Историята зове Европа да поеме ролята си по отношение на Украйна
Зеленски: САЩ предлагат членство в НАТО срещу Донбас
Защо някои автомобили остаряват бързо, а други остават вечни
До месец Tesla започва да продава кола без волан и педали на клиенти
Защо над 60,000 италианци вече карат с "българската врътка"?
21-годишен VW Golf се продаде на половината от оригиналната цена
Как работи променливото предавателно число при новите волани
Двама ранени след като два самолета се сблъскаха на писта в Маями (ВИДЕО)
България купува ток от Гърция през деня, за да ѝ го продаде през нощта
ИПБ искат Йотова да свика КСНС заради войната на пътя
Чуждестранните инфлуенсъри,които помагат на Русия да продаде окупацията си
На 83 години Роджър Уотърс се развежда за пети път
преди 4 години Кога ли ще се сетят да започнат да събират глоби за изместването на земната орбита? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години Тоя номер с природните катаклизми вече го видяхме с "осоновата дупка". От цялата галимация спечели единствено Дюпон, който стана абсолютен монополист на хладилните агенти. От тази хитра хватка озоновите зупки нито намаляха, нито се увеличиха. После дупоновците си признаха, ама кво от това? Та и сега е същото - върви яка търговия с въздух, под формата на квоти "парникови газове". Печалбите от тази търговия се измерват със стотици милиарди. А ги плащат будалите. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години Е прочетох го,*** не става много ясно как помагат в борбата с климатичните промени.Мен това название ми прилича повече на маркетингов трик. отговор Сигнализирай за неуместен коментар