"Зелената" тема навлиза изключително бързо в икономиката

Тя посочи, че и изискването на влезлите в сила от началото на 2022 година промени, засяга публични компании с повече от 500 служители в ЕС и ги кара да изчисляват и докладват индикатори, свързани с дейности с въздействие върху климата и климатичните промени.

"От 2013-2014 година се говори за въвеждането на нефинансовата информация като част от доклада на дейността на дружества в обществен интерес, както и на публично листваните компании с над 500 служители. В България този брой до миналата година беше 67 компании, които са пряко засегнати с тази регламентация“, съобщи д-р Стефанова.

Тя посочи, че получаването на тази информация може да помогне за управлението на екологичното въздействие, включително насочването на тези компании към инвестиции в зелена и кръгова икономика, които са основни компоненти на европейския зелен пакт.

По думите ѝ, такива инвеститори вече има и преди приемането на европейския зелен пакт, които са се позиционирали в търсене на инвестиции с по-социален портфейл  – в образование, в социална сфера, в достъпни жилища, в кръгова икономика. Според д-р  Стефанова досега от тези цели са се интересували „една бутикова част“ от инвеститорите, но тя очаква, че все по-голяма част от тях, особено младите, ще търсят много по-зелени и по-социални вложения.

„Ако много компании не се окажат достатъчно "зелени" според европейските правила, могат да останат без финансиране в бъдеще“, предупреди председателят на Българска асоциация на КСО специалистите. Д-р Стефанова припомни, че за това се говори доста отдавна и 2018 и 2019 година бяха посветени на предварителна оценка, особено при малките и средни компании, по зададени параметри от Европейската комисия.

Експертът поясни, че в пакета за устойчиви финанси има т.нар. преходни финанси, насочени към процеси, продукти, технологии, които компаниите имат възможност да внедряват в своите производства или оперативни процеси, така че да "озеленят" или да направят своите дейности част от кръговата икономика.

Д-р Стефанова направи сравнение с големите компании, които въпреки че са устойчиви на пазара „очевидно не са зелени и не са изцяло в кръговата икономика“. "Тяхната задача ще е да оценят стъпка по стъпка своя процес на създаване на икономическа стойност, да направят анализ на конкретните теми, свързани с транспорт, с управление на сградите, за да се ползват с такъв тип транзитно финансиране", коментира възможността за преминаване към зелени проекти експертът.

Марина Стефанова е на мнение, че по-малките и стартъп компаниите, които започват с изцяло зелено и чисто производство, с нов бизнес модел, може да подпомагат големия, установен бизнес, като го направят по-кръгов и по-зелен. Тя отбеляза, че за това има както икономически възможности, така и интерес от инвеститорите.

Въпреки липсата на окончателен вариант на правилата на т.нар. зелена таксономия, д-р Стефанова подчерта, че правилата не са нови за бизнеса и много компании вече подготвят годишните си отчети със специално внимание върху това какво е въздействието от дейността им върху климата, както и как климатичните промени влияят на фирмата.

Ще стане ли задължителна информацията за зелена дейност на фирмите и кой ще следи дали се изпълнява Парижкото споразумение при постигането на глобалните цели в зелената икономика?

Целия коментар вижте във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването „В развитие“ може да гледате тук.