Русия има нужда от европейския кеш повече, отколкото Европа от нейния газ

И все пак нито един от тези проблеми не би бил невъзможен за решаване в средносрочен план. Изграждането на инсталации за втечняване на природен газ отнема около три години, като има проекти, които очакват одобрение за инвестиции, достатъчни, за да осигурят 1213 млрд. куб. м. на световните пазари, според IGU.

Русия, в контраст, има по-ограничени търговски възможности. Единственият й голям тръбопроводен износ извън Европа и бившия Съветски съюз е през газопровода Силата на Сибир, който изпраща газ към Китай от изолирани находища близо до езерото Байкал от 2019 г. Неговият наследник, Силата на Сибир 2, ще бъде по-значим, давайки на газовите находища по бреговете на Северния ледовит океан, които снабдяват Европа, алтернативен експортен маршрут към Китай.

Но ако Москва заплаши енергийните доставки на Европа сега, Пекин – правителство, което е много по-параноично по отношение на енергийната си сигурност – вероятно ще остане предпазлив. (Показателно е, например, колко категоричен беше Газпром, че изпълнява всичките си договорни задължения в Европа.) Макар че LNG осигурява друг маршрут за износ, екстремните условия, които изискват флот от ледоразбиващи танкери за изкарването на газа от северните руски пристанища, означават, че този маршрут никога няма да е достатъчен, за да замени търговията през тръбопроводи.

По-голямата заплаха за руския експортен пазар може да дойде не от конкурентни доставчици на изкопаеми горива, а от възобновяемите източници. Планът на Европейския съюз за намаляване на вредните емисиите с 55% до 2030 г. ще наложи бързо изоставяне на изкопаемите горива. Това може да намали търсенето на газ в съюза през 2030 г. от 392 млрд. куб. м., предвиждани от сценария на статуквото на Международната агенция за енергетика (МАЕ), до ниво от около 315 млрд. куб. м.

Част от това би се дължало на спад от 20% в производството на газ, който МАЕ очаква да види при такова стечение - но това не е единственото нещо, което би могло да се промени. През октомври Обединеното кралство обяви средства в размер на 3,9 милиарда паунда (5,3 милиарда долара) за декарбонизиране на отоплението и сградите, и за отпадане на инсталациите с котли, работещи с изкопаеми горива до 2035. Замяната на такива нискотемпературни приложения с термопомпи и други нисковъглеродни технологии може да доведе до съкращаване на промишленото търсене на газ в Европа с около 48 милиарда кубични метри през това десетилетие, според Анук Оноре от Оксфордския институт за енергийни изследвания.

Високотемпературната индустрия няма да бъде толкова лесна за електрифициране, но зеленият водород, произведен чрез делене на водни молекули с възобновяема енергия, би свършил работата. Водородната стратегия на Европейския съюз изисква производството на до 10 милиона метрични тона годишно до 2030 г., което е еквивалентно на около 34 милиарда кубически метра газ - и се очаква технологията да се разшири драстично отвъд това ниво. Сумирайте всичко това и не е трудно да видите как Европа би могла да мине без руския газ.

Никога няма да има по-добър момент за Русия да извлече геополитическите дивиденти от своя петролен износ от сегашния – но това е факт, който трябва да бъде посрещнат от Москва не с ликуване, а с безпокойство. Светът излиза от ерата на изкопаемите горива. Безразсъдството на Москва да използва петрола като лост само ще ускори тази промяна.