След десетилетието на технологиите може би се задава такова на суровините

Показателно е, че технологиите са най-зле представящата се група на фондовите пазари тази година; най-добре са старомодните физически суровини като метали и енергия. Много коментатори приписват тези ходове на покачващите се лихвени проценти, които са склонни да вредят на акциите на растежа, каквито са технологичните, и да помагат на акциите на стойността, като суровините, които сега са подпомогнати и от страха, че войната в Украйна ще наруши доставките им, пише за Financial Times Ручир Шарма, председател на Rockefeller International.

Но се случва нещо по-фундаментално, предхождащо с много руския поход към Киев. Исторически, технологиите и суровините следват противоположни цикли. Когато първите процъфтяват в продължение на десетилетие, вторите линеят; и обратното. Предишният голям обрат дойде през 2001 г. и сега вероятно сме в разгара на друг.

Данните от 20-те години на миналия век показват, че суровинните акции се достигнали до доминираща пазарна позиция през 50-те и 70-те години, постигайки връх от около 60% от общата пазарна капитализация в САЩ през 1980 г., когато технологиите са имали около 20% дял в нея. После делът на технологичните и свързаните с тях сектори нарасна до 50% от пазарната капитализация към 2000 г., когато суровините спаднаха до едва 10%.

Превъртаме напред към днешния ден: след като се бяха сринаха при спукването на дотком балона, делът на технологиите се повиши обратно до 40 процента, но сега изглежда готов за ново сътресение при свръх лансираните и надценени книжа. Суровините, включително енергията и материалите, току-що излизат от рекордно ниското ниво от едва 5% от пазарната капитализация в САЩ и изглежда са готови за нов силен период.

Преди пандемията да засили неимоверно инвеститорския интерес към всичко цифрово и виртуално, бизнесът все още инвестираше повече в старата икономика на физически структури и оборудване, отколкото в новата икономика на софтуер и изследвания. Но разликата бе започнала да намалява. През миналата година инвестициите в новата икономика за първи път надминаха тези в старата, и сега представляват около 52% от съвкупните капиталови разходи.

Техно маниите са склонни да губят пара, когато инвеститорите осъзнаят, че наливат пари във все по-невероятни и нерентабилни идеи. В САЩ пазарната капитализация на нерентабилните компании сега е 2,6 трилиона долара, като 85 процента от тази сума се падат на технологични компании.

Признаци, че последният технологичен подем е отишъл твърде далеч, се появиха миналата година, когато визията за бъдещия интернет като триизмерна „метавселена“ се пренесе от сферата на научната фантастика в медийните заглавия. Към средата на 2021 г. корпорациите споменаваха думата „метавселена“ 100 пъти в пресконференциите си за тримесечните печалби, спрямо само веднъж годишно преди това. През октомври, надявайки се да яхне вълната, Facebook промени името си на Meta.

Дори преди грабващия заглавията спад в цената на акциите на Meta през януари, много други технологични акции спадаха, тъй като инвеститорите започнаха да разглеждат по-внимателно техните перспективи. В другия край на спектъра цените на всички физически неща се покачваха, включително къщи, коли, товари, както и материалите и енергията, необходими за тяхното изграждане и захранване.

Някога модерната идея, че по-младите „дигитални“ хора ще живеят за преживявания, а не за неща, се изпарява. В световен мащаб цените на жилищата се повишиха миналата година с най-бързия темп от 1980 г. насам, движени от по-младите купувачи. Оказва се, че дигиталните хора също се нуждаят от физически подслон - и се нуждаят от коли, след като се преместят в предградията. Милениълите (родените между 1980 и 1995 г. – бел. прев.) предизвикаха ново търсене на автомобили.

Реквиемите за материалното бяха особено преждевременни при суровините. Въпреки че натискът за повишаване на цените се влоши поради предизвиканите от пандемията недостиг и сривове във веригата за доставки, които вероятно ще бъдат временни, ковид не е единственият фактор, ограничаващ доставките.

Зелената политика направи немодерно, дори отблъскващо, да се инвестира в нови петролни находища, мини или топилни предприятия. Миналата година, след десетилетие на слаби инвестиции в производството на суровини, енергийните компании за първи път от 1988 г. похарчиха по-малко за нови доставки, отколкото отписаха като амортизация. В същото време изграждането на по-екологична икономика повишава търсенето на изкопаеми горива и метали като мед и алуминий. Електрическата кола изисква над три пъти повече мед от тази на бензин. Вятърната електроцентрала изисква от три до десет пъти повече мед от предшественика си на изкопаеми горива, в зависимост от това дали е на сушата или в морето.

Миналата година имаше кратък и аномален период, когато технологичните и суровинните акции се покачваха заедно. Но през ноември първите се сринаха, а вторите - не.

Светът е недостатъчно инвестиран в суровини и прекомерно инвестиран в технологии, като моделът на редуващи се десетилетни цикли между двете се утвърждава отново, посочва Шарма. През първите десет години на новото хилядолетие популярно мото беше, че данните са новият петрол. Сега започваме да чуваме как „петролът е новите данни“.