Русия отново е зад желязна завеса

В самата Русия достъпът до Facebook и чужди медийни сайтове като BBC вече е блокиран. Разпространението на „фалшива информация“ за войната (която в Русия не трябва да се нарича война, а специална военна операция) се наказва с 15 години затвор. Сега Русия е тоталитарна колкото Китай, но без функционираща икономика, чуждестранни пътувания и потребителски стоки, които помагат да се поддържа нивото на китайската средна класа.

Бързото прибягване от страна на Путин до репресии показва колко нервен е той относно вътрешното си положение. След като свръхбогатите и градската средна класа са неспокойни, на руския диктатор (защото това е той в момента) му остава да разчита на две ключови бази за подкрепа: обикновените руснаци извън големите градове и вътрешен кръг от лоялни хора.

Руски проучвания на общественото мнение показват високи нива на подкрепа за войната. Но предвид атмосферата на репресии, тези проучвания едва ли са надеждни. И все пак, практическите доказателства сочат, че версията на Путин за конфликта е достоверна за много, може би повечето руснаци. Държавната телевизия контролира разказа за войната в Украйна.

Но реалността - под формата на жертви и икономически лишения - може скоро да подкопае официалния разказ. Въпреки това обществените протести изискват огромна смелост. Демонстрантите рискуват да бъдат пребити, затворени и да загубят работата си. Смазването на протестното движение в Беларус миналата година показва, че репресиите често работят, ако са достатъчно безмилостни.

Тогава надеждите за отстраняването на Путин трябва да се основават до голяма степен на дворцов преврат. Както отбелязва политологът Милан Сволик, „властта на огромното мнозинство от диктаторите преминава към хора от президентския дворец, а не към масите отвън“. Но Путин изглежда е заобиколен от доверени лица, които споделят неговия националистически и конспиративен мироглед и чиито съдби са тясно свързани с лидера.

Дори някои от вътрешния кръг да изпитват съмнения, предприемането на ход срещу Путин би било изключително рисковано и трудно. Руският лидер винаги се е грижил за своите бодигардове, някои от които станаха много богати мъже.

В други части на света диктатори като Робърт Мугабе в Зимбабве или Николас Мадуро във Венецуела доведоха страните си до бедност и изолация, но все пак успяха да се укрепят във властта в продължение на много години.

Дали това наистина е възможно в съвременна Русия? Може ли Путин отново да затвори сънародниците си зад желязна завеса? От отговора ще зависи съдбата на Украйна, Русия и голяма част от света.