Западните икономики се изправят пред тежка рецесия заради санкциите

Политиците в ЕС и САЩ трябва да избират между налагането на максимален натиск върху Русия или по-скромен подход, който да предотврати опустошителна криза

10:55 | 10.03.22 г.

Снимка: Krisztian Bocsi/Bloomberg

Цените на енергоносителите и храните, които вече отбелязваха силни ръстове и преди инвазията, сега растат с най-бърз темп от 50 години. Същевременно доходите растат бавно и ситуацията оказва натиск върху бизнеса и финансите на домакинствата.

Домакинствата с по-ниски доходи в напредналите и развиващите се икономики ще бъдат засегнати особено силно, тъй като те харчат много по-висок дял от доходите си за храна и гориво и имат по-малко възможности за промяна на моделите на разходи.

Внимателно разработени и постепенно засилващи се санкции

Санкциите на САЩ и Европа са внимателно разработени, за да изключат търговията с петрол, газ и други енергийни продукти от ембаргото и да позволяват свързани с енергетиката финансови трансакции. Планирането предполага, че санкциите ще бъдат засилени постепенно и тези, които се целят в петрола и природния газ, ще бъдат наложени последни, ако изобщо се стигне дотам.

Стратегията за контролирана ескалация е предназначена да възпира и наказва Русия, като същевременно ограничава разходите за автомобилистите, домакинствата и енергоемките индустрии в САЩ и Европа.

Изглежда обаче, че сметките на двете страни в конфликта са грешни и е подценено какво би било необходимо за бърз край на войната. Русия погрешно прецени способността си да постигне бърза победа, преди санкциите да потопят нейната икономика. САЩ и ЕС погрешно предполагаха, че нарастващите санкции могат да възпират инвазията или да я спрат бързо, преди да се почувстват по-широките икономически последици.

Западът сега трябва да реши дали да наложи по-широки санкции, които могат да продължат по-дълго от очакваното и да усилят икономическия срив.

Пълно ембарго на вноса на руски петрол и газ – енергийна катастрофа

Американските и европейските политици изглежда смятаха, че биха могли да заемат категорична публична линия по отношение на санкциите, като същевременно позволяват на търговците на петрол и газ да продължат да купуват руско гориво. Повечето търговци обаче се стреснаха от репутационните рискове и започнаха да избягват руския износ, което на практика драстично намали петролните потоци от Русия на пазарите.

Shell например усети удара остро. Компанията е купила руски нефт на 4 март и срещна такъв обществен отпор, че на 8 март се извини и каза, че незабавно ще спре спот покупките.

И в Европа се засилва политическият натиск за забрана на руския внос на петрол и газ. Възможността за пълно ембарго на енергийните суровини вече доведе до повишаване на цените на петрола и газа до нива, които ще бъдат непосилни за много домакинства и фирми, ако се задържат за продължителен период от време.

В отговор Русия посочи, че може да намали износа на петрол и газ, ако икономическата война продължи да ескалира, ход, който ще предизвика незабавна пълна енергийна криза.

Няма начин САЩ и ЕС да заменят изцяло руския износ на петрол и газ в рамките на следващите 12 месеца или да поемат последствията от по-нататъшен скок на цените, без да влязат в рецесия. Европейските икономики, които са с много по-голяма икономическа експозиция към Русия, са особено изложени на риск да се насочат към спад.

Прогресивни санкции

Американските и европейските политици може да се опитат да обявят, че постепенно ще намалят покупките на петрол и газ от Русия според фиксиран график през следващите две до три години. Това би било нещо подобно на предишните прогресивни санкции срещу износа на петрол от Иран. Такъв ход ще даде повече време за осигуряване на заместващи доставки от други страни, например Саудитска Арабия, Катар, Иран, Венецуела и шистовата индустрия на САЩ за период от 12 до 36 месеца.