Нуждаем се от голяма енергийна сделка

Това, съчетано с неизбежното преминаване към чисти технологии, направи производителите по-склонни да предпочитат дивидентите и обратните изкупувания на акции, отколкото да сондират. Според Global Energy Monitor американски проекти за втечнен природен газ на стойност 244 милиарда долара са замразени, защото „имат трудности да намерят финансиране и купувачи“. Отчасти инвеститорите не се интересуват, защото изкопаемите горива отмират.

Това отношение сега е атакувано като непатриотично. „Надявам се, че инвеститорите слушат“, каза Гранхолм. „Не можем да имаме един ресурс, който задържа света. Но дори администрацията да създаде по-приятелска среда за изкопаемите горива, производството отнема време.“

Макар че европейците не са склонни да приемат най-мръсните горива, като въглища или шисти, те биха се радвали да купуват повече втечнен природен газ от САЩ, който е напът към скок в доставките до 2024 г. Германия вече се ангажира да построи повече терминали за получаване на вносен газ. В идеалния свят американският бизнес и Белия дом биха могли да си сътрудничат, за да привлекат повече работници в щати, произвеждащи изкопаеми горива, на работни места, увеличаващи капацитета на рафинериите.

Разбира се, краткосрочната криза не трябва да проваля общата цел за преминаване към чистата енергия, където са работните места и иновациите на бъдещето. Но това изисква САЩ и Европа да споделят общи измерители: как да се отчитат парниковите газове; как да се определи пазарната цена на въглерода. Без разбиране къде е подът, преходът към нетна нула няма да се случи.

Колкото и спорни да са тези въпроси, всъщност вече е налице процес за постигане на такава трансатлантическа хармонизация. Като част от споразумението за търговските мита по раздел 232, постигнато от САЩ и ЕС миналия октомври, има „глобално уреждане“, което постановява, че двете страни трябва да се договорят за споделен път напред за справяне с въглеродния интензитет в рамките на 12-18 месеца от подписването на сделката.

В такива преговори Европа трябва да остане гъвкава. Може да не е възможно незабавно да се изкове споделена цена на въглерода, но двете страни могат поне да се споразумеят за единна методология за измерване на парниковите газове. САЩ и ЕС биха могли да поемат общи ангажименти за научни изследвания и развитие на възобновяемите източници. Те дори могат да изработят обща индустриална стратегия за зелени батерии (за да не бъде отстъпена тази област на Китай). Трябва също така да има план как в крайна сметка да се пренасочат американските работници от изкопаемите горива към добри работни места в чистите технологии, а не към такива, които плащат половината от това, което те изкарват сега (европейските компании понякога аутсорсват такива работни места в САЩ, защото е по-евтино).

Има много въпроси за решаване. Но мисленето за голямата картина е единственият начин да преминем през тази криза без да жертваме бъдещето на планетата.