Западът и Украйна трябва да започнат да планират мира отсега

През 1941 г. Франклин Рузвелт и Уинстън Чърчил се споразумяха за Атлантическата харта. Тяхното изявление за целите им за следвоенния ред, одобрено от други съюзници, се превърна в основата на ООН, пише Мартин Сендбу за Financial Times.

Последва подготовка за съдебни процеси за военните престъпления. Същото направи и конференцията в Бретън Уудс по отношение на следвоенната икономическа система. Много преди военната победа лидерите, които се бореха във войната, започнаха да мислят за изграждането на мира.

Имаме нужда от същата далновидност и днес. Западните лидери показаха твърдост и единство в подкрепата си за Украйна след нападението на Владимир Путин. Те могат и трябва да направят повече. Но те също така, заедно с украинците, трябва да започнат да работят за мира, който искат да видят, ако руската окупация може да бъде отблъсната.

Очертаването на това как да се възстанови Украйна и нейното място в Европа не би било празна спекулация. То би имало реални ефекти. Когато оръжията замлъкнат, много хора все още ще бъдат изключително уязвими и предварителното планиране е от съществено значение за спасяването на животи. Изкристализирането на това, за което се борят украинците, не само помага за поддържането на морала им, но също така показва какво подкопават другите нации, ако се въздържат от подкрепа.

Физическото възстановяване е най-очевидната задача. Наскоро Олег Устенко, съветник на президента Владимир Зеленски, вече оцени руските щети върху икономическите активи на Украйна на 100 милиарда долара. Предизвикателството не е просто да се направят обещания за помощ, които да влязат заглавията, а да се гарантира, че целият капитал, който усилията за възстановяване може да поемат, тече без забавяне.

Приятелите на Украйна ще трябва да финансират реконструкцията – това е в техен интерес. Но бюрократичните процедури за помощ, които менажират работата на микро ниво с получателите, са неадекватни за мащабни строителни усилия, които трябва да бъдат бързи, без да се жертва качеството.

Корупцията в договорите за строителство е риск, разбира се. Но същото е и простото вдигане на цените в напрегнати ситуации – както показа опитът на Европа с обществените поръчки, свързани с ковид. Ето защо партньорите на Украйна трябва да работят с нея сега по механизмите за финансиране и доставка на материали. Радикалната прозрачност във финансирането, споразуменията „доверете се, но проверявайте“ при сключването на договори и големи предварителни поръчки могат да помогнат.