Руската криза дава на ЕС мрачно усещане за това какво да очаква от Китай

Изминалите години не направиха много за подобряване на отношенията, тъй като пандемията подчерта европейската зависимост от китайското производство. Сблъсъкът заради нарушенията на човешките права в Хонконг и Синдзян ескалираха в залпове от предимно символични санкции и контрасанкции.

Планираната инвестиционна сделка между ЕС и Китай беше спряна, а спорът за отношенията между Литва и Тайван се превърна в търговски спор между два от най-големите икономически блока в света.

По време на пандемията висши служители на комунистическата партия измислиха нов политически лозунг: dōngshēng xījiàng, което означава възход на Изтока и залез на Запада. Мотивите зад него включват убеждението на Китай, че има „системни предимства“ в борбата с коронавируса, както и дългогодишното убеждение, че подкрепяният от държавата технологичен напредък на страната скоро ще я постави в позиция да преобърне западния световен ред.

Именно така се роди стратегическото изравняване на Китай с Русия. Последното пътуване на Путин извън Русия преди войната беше в Пекин, където той присъства на Зимните олимпийски игри и подписа споразумение за партньорство без ограничения със Си. То декларира намерение за оспорване на западния ред, основан на демокрация, свободи и права на човека. Споразумението беше осъдено от европейските служители.

Председателят на Комисията Урсула фон дер Лайен каза, че Москва и Пекин се стремят да заменят съществуващите международни правила. Върховният представител на ЕС по въпросите на външната политика Жозеп Борел описа съвместното изявление като „ревизионистки манифест за преразглеждане на световния ред“. Той коментира тогава, че „Русия и Китай стават все по-настоятелни, готови да възстановят старите империи от миналото“.

Войната в Украйна инжектира допълнителен страх във вече мразовитите отношения. Китайски представители изразиха загриженост относно хуманитарната ситуация в Украйна, но се въздържаха от критика към Русия, включително и в ООН.

Си — който веднъж описа Путин като свой „най-добър приятел“, се очертава като една от най-големите пречки пред усилията на Запада да нанесе наистина голям икономически удар по Русия, за да я накаже за инвазията в Украйна. Пекин поне засега обещава да продължи бизнеса си с Русия в обичайни граници.

Лидерите на ЕС също бяха предупредени, че Китай е обмислял да предостави военна помощ на Русия, според високопоставен служител на ЕС. Пекин засили допирните точки с Кремъл и осъди описанието на НАТО за авантюризма на Русия като „глупава“ и „безсрамна“ „инвазия“.

Два дни преди срещата на върха ЕС-Китай и повече от месец след войната руският външен министър Сергей Лавров пътува до Китай и се срещна със своя колега Уън И. Уън, според китайските държавни медии, е казал на Лавров, че „отношенията Китай-Русия са издържали на новия тест на променящата се международна динамика“ и „демонстрира упорит импулс за развитие“.

„Китай е готов да работи с Русия“, добавя Уън. По темата за Украйна той е похвалил усилията на Русия за „предотвратяване на мащабни хуманитарни кризи“.

Западни предупреждения

В подготовката за срещата на върха западни официални лица предупреждават за последствия, ако Пекин възпрепятства отблъскването на руската агресия.