Руската криза дава на ЕС мрачно усещане за това какво да очаква от Китай

По време на европейското си турне миналата седмица президентът на САЩ Джо Байдън каза, че е призовал ЕС и НАТО да създадат нова работна група, която да проверява нарушенията на санкциите срещу Русия от трети страни. Неговият съветник по национална сигурност Джейк Съливан също предупреди, че "абсолютно" ще има "последствия", ако Пекин помогне на Москва да избегне санкциите.

Бернд Ланге, председател на търговската комисия на Европейския парламент, също коментира, че Пекин трябва да вземе под внимание решимостта на Европа. „Ако Китай избере да застане на страната на Русия и да подкрепи тяхната агресивна война, трябва да е ясно, че ще се случат две неща: ще има изключително висока икономическа цена, която ще платят, а това ще раздели света на блокове за дълго време“, посочва той.

Това не може да бъде в интерес на никого, нито в Европа, нито в Китай, допълва Ланге-

Йорг Вутке, президент на Търговската камара на ЕС в Китай, който живее в Пекин от четвърт век, казва, че санкциите срещу Русия „показват решителността на европейските правителства, компании и хора“.

Думи и действия

Въпреки всички изявления за решимост Фон дер Лайен и Мишел ще трябва да удовлетворят широк кръг от страни членки на блока, когато разговарят с китайските си колеги.

„Ще има хора, които ще кажат, че това е възможност да откъснем Китай от Русия и ние трябва да апелираме към техния здрав разум или материалните им интереси“, казва Арон Фридбърг, академик от Принстънския университет.

Някои по-малки страни от ЕС, като Литва и Чехия, се опитват да мобилизират общ отговор и предупреждават, че докато конфликтът с Русия гори, сблъсъкът с Китай продължава също толкова неумолимо. „Ако войната в Украйна е ураган, то през тази призма Китай е изменението на климата“, коментира чешкият външен министър Ян Липавски пред местните медии.

Най-големите държави в ЕС, включително Германия и Франция, се застъпват за помирителен тон. Според дипломати те се надяват да разубедят Пекин да не помага на Москва. Те твърдят, че би било преждевременно да се критикува Китай за настоящата му позиция, като се има предвид, че все още няма доказателства, които да показват, че Китай например въоръжава Русия.

В лицето на пълноценната война на Путин и авторитарния завой на Китай ЕС вече се отказа от фантазията за икономическата либерализация, която да постави Русия и Китай на пътя към демокрацията. Огромните икономически интереси, изградени през последните десетилетия, обаче поставят Европа в зависимост от Пекин. Китай е най-големият търговски партньор на ЕС със стоки през 2020 г. Много от източноевропейските членки на ЕС не са склонни да напуснат ръководеният от Китай формат 16+1, както направи Литва, заради страх от икономическо отмъщение.

Ето защо, докато САЩ декларираха, че виждат Китай като голямо геополитическо, технологично и идеологическо предизвикателство, Европа не беше склонна да заема твърда позиция. Затова и онези, които искат Брюксел да заеме по-твърда линия спрямо Китай, да казват, че е съвсем уместно срещата на върха да се проведе на 1 април – денят на шегата.