Великобритания си остава силно имигрантска, но на местните вече не им пука

Към края на 2021 г. във Великобритания са живели 9,6 милиона души, които са родени в чужбина, или 14,5% от населението. През същата година бяха издадени почти един милион визи на хора, които искат да дойдат да работят, учат или живеят в Обединеното кралство. Това са най-високите подобни данни в историята, пише Джон Бърн-Мърдок за Financial Times.

Върнете се към юни 2016 г. и идеята, че Brexit – кауза, изпъстрена с антиимиграционна реторика – ще доведе до по-голям брой чужди граждани, влизащи в Обединеното кралство, отколкото преди референдума, би ви изглеждала фантастична. Но най-вероятно Великобритания ще се окаже точно в такава ситуация през година.

Може би още по-изненадващо е, че увеличението не беше посрещнато с възмущение от милионите, чиито гласове за напускане на ЕС бяха мотивирани предимно от опасения относно имиграцията. Всъщност едно от най-поразителните развития през последните пет години беше разминаването между нивото на имиграция и загрижеността за него.

За трите десетилетия преди референдума за Brexit делът на хората, посочващи имиграцията сред най-важните проблеми, пред които е изправено Обединеното кралство, се движеше почти в крак с броя на пристигащите чужди граждани. Изведнъж двете величини се раминаха. Между 2016 г. и 2019 г. броят на имигрантите в Обединеното кралство като цяло не се промени, но делът на британците, загрижени за имиграцията, спадна от почти половината до един на всеки седем.

Най-доброто обяснение е, че британските възгледи за имиграцията винаги са били много повече от проста игра с числа. Изследванията на аналитичния център British Future постоянно установяват много по-силна обществена подкрепа за имиграционна политика, която дава приоритет на получаващите разрешение – независимо от въздействието върху общия брой имигранти – отколкото за такава, която възпира всички желаещи.

Наблюдава се и рязък обрат във възприятието за имигрантите. Преди десет години само един на всеки четирима смяташе, че имигрантите са необходими, за да помогнат за икономическото възстановяване на Обединеното кралство; половината мислеха, че те го възпрепятстват, като отнемат работни места от британците. През 2022 г. тези нагласи размениха местата си.

Тази динамика сочи, че преминаването след Брекзит от свободно движение на хора към точкова система за гражданите на ЕС, отговаря на националните нагласи, като едновременно с това набляга на контрола и подчертава ролята на имигрантите в британското общество.

Спорният план на правителството за изпращане на търсещите убежище в Руанда не намери покритие. Освен разходите, неосъществимостта и факта, че може да изостри проблема, той също така привлича вниманието към пристигащите малки лодки с имигранти, единственият фактор, върху който правителството няма никакъв контрол.

Повечето британци казват, че симпатизират на мигрантите, пресичащи Ламанша, като подкрепата за възпиращ подход към търсещите убежище е ниска и намалява. Използвайки непопулярна политика за увеличаване значимостта на проблем без текущо решение, правителството рискува само да си навлече беля.