ЕЦБ се ангажира да изкорени лошото равновесие на пазара

Въпреки че може да не сте го разбрали от смекченото изказване на Кристин Лагард, Европейската централна банка миналата седмица стана много по-враждебна както към финансовите пазари, така и към фискалните власти в еврозоната, пише Мартин Сендбу за Financial Times. 

От доста време ЕЦБ, която Лагард оглавява, се чувства видимо неудобно да бъде „единствената отговорна институция“. Дълго време беше оставяно на централната банка да тласка паричната политика близо до нейните предели, за да поддържа съвкупното търсене. Както и да намира юридически издържани механизми за спиране на спекулативните атаки срещу еврото и да поддържа платежоспособността на членките на валутния съюз.

С решението си миналата седмица да повиши лихвените проценти с по-високия от очакваното половин процентен пункт и да въведе нова програма за изкупуване на облигации, наречена „Инструмент за трансмисионна защита“ (TPI), централната банка промени ситуацията.

Решението за лихвения процент беше решително и очевидно имаше за цел да демонстрира монетарни мускули по отношение на затягането. Посланието изглежда беше, че пазарите трябва да са наясно, че ЕЦБ няма да се поколебае да ограничи инфлацията и те да се подготвят за това по съответния начин. Но TPI е далеч по-значимият икономически и политически ход.

ЕЦБ се е нагърбила да предотврати разликите в разходите по държавни заеми, ако прецени, че те са „хаотични“ и „неоправдани“ и че се бият с нейната монетарна позиция. На прост език това означава избягване на панически пазарни разпродажби на държавен дълг, когато монетарното затягане на ЕЦБ подтикне инвеститорите да се запитат какво биха направили повишаващите се лихвени проценти за динамиката на правителствените дългове в еврозоната.

Тези инвеститори бяха предупредени. Пресконференцията на Лагард намекна, че разширяването на спредовете, което ЕЦБ се стреми да спре, е от самоизпълняващ се вид, при който цените на облигациите се понижават единствено заради това, че пазарните участници очакват те да го направят. Може да се каже така: ЕЦБ няма да толерира пазарна динамика, която вместо да отразява икономическата реалност, създава своя собствена.

И централната банка ще се намеси, за да предотврати това. Еврото винаги е било особено уязвимо към тенденцията финансовите пазари да преминават от „добро равновесие“ към „лошо равновесие“, когато психологията се променя. TPI е ангажиментът на ЕЦБ да изкорени лошото равновесие.

ЕЦБ предупреди и останалата част от системата за управление на ЕС. Критериите за допустимост се основават до голяма степен на механизмите за икономическо управление в Европейската комисия и еврогрупата (финансовите министри от еврозоната – бел. прев.) За да подкрепи облигациите на дадена страна по TPI, ЕЦБ ще проверява дали нейното правителство спазва препоръките на комисията и еврогрупата. Тя казва на избраните лидери да не делегират политически си преценки, карайки ги да вземат собствени решения, които определят дали дадена страна трябва да бъде защитена от спекулативни атаки.

Без да го казва с много думи, ЕЦБ със закъснение се възползва от пренебрегнатия си втори мандат. Това често се забравя или категорично отрича, но освен да стабилизира цените, ЕЦБ е законово задължена да подкрепя общите икономически политики на еврозоната. Прави го, като същевременно напомня на всички кой има правомощията да определя тези политики. Бремето за политиците е да приведат политиките си в ред, като ако го направят, ЕЦБ ще ги подкрепи и ще предотврати пазарната паника.

Оставката на Марио Драги като министър-председател на Италия в същия ден, когато ЕЦБ обяви новия си инструмент, облекчава това ново разгръщане на вземането на решения. Критериите за TPI правят италианските облигации незабавно допустими, ако ЕЦБ прецени. Но това решените може да има кратък живот, тъй като тези критерии включват съответствие с финансирания от ЕС план за възстановяване на дадена страна. Драги каза, че Италия трябва да изпълни 55 политики до края на годината, за да остане в съответствие.

Тази необходимост ще падне върху всеки, който поеме управлението в Рим през следващите няколко месеца, както и върху тези в Брюксел, които трябва да оценят покриването на критериите от Италия. Именно с обещанието да изпълни своята част, ЕЦБ постави повече отговорност върху плещите на политиците.

Собствената работа на централната банка обаче не е свършена. TPI ще работи най-добре като надеждно възпиране: инструмент, който бихте могли да използвате, но най-вероятно няма да се наложи. Но Лагард, странно, иска да държи пазарите донякъде на тъмно: „Има някои компоненти [на TPI], които е най-добре да се пазят непубликувани, неразкрити, некоментирани“, каза тя. Лагард също така заяви, че „по-скоро не бихме го използваме“, въпреки че „ако се наложи, няма да се поколебаем“. Втората част от това твърдение щеше да бъде достатъчна. Сега ЕЦБ вероятно ще бъде подложена на изпитание от финансовите пазари не след дълго.