Свръхзадлъжнялостта никога не остава безнаказана

Историята е добър учител за всяко нещо, в това число и за финансовите кризи и причините те да се случат. Тя показва, че всяка страна, която не подходи отговорно към своята финансова стабилност, рано или късно ще понесе последиците от това. Дълговата криза в Гърция не е нещо уникално и не е задължително да се превърне в трагедия за икономиката на страната, стига политиците да са си взели поука от кризите със суверенния дълг в миналото.

Те са точно толкова древни, колкото е и практиката на правителствата да вземат заеми, с които да посрещат своите разходи. По ирония на съдбата първата документирана криза със суверенен дълг се е случила именно в Гърция IV век преди новата ера. Тогава десет от 13-те гръцки общини в Делоския морски съюз обявяват фалит заради неспособността си да върнат заемите, които дължат на хазната на съюза, съхранявана в храма на бог Аполон на о-в Делос.

Кризите с държавния дълг на развиващите се и развитите страни не са рядкост, като общото помежду им са тежките последици, които могат да имат за икономиката. Известните американски икономисти Кармен Райнхарт и Кенет Рогоф правят историческо проучване на кризите със суверенния дълг, което показва, че високата инфлация, рязката обезценка на валутите или тяхната девалвация често вървят ръка за ръка с прекомерната задлъжнялост на държавите, която води до финансови кризи.

Историята показва още, че повечето правителства се справят със своя дълг чрез валутна девалвация или силна инфлация, вместо да го преструктурират. Немският професор по икономика в Нюйоркския университет Карл Вайнберг наскоро посочи, че преструктурирането на дълга е не само правилният, но и всъщност единственият начин Гърция да избегне фалит.

Фискалните кризи зачестяват и увеличават своите мащаби след 19-ти век, заедно с активизирането на трансграничните парични потоци, появата на много нови независими правителства и развитието на международните финансови пазари. През последните две десетилетия има четири големи финансови кризи, от които еврозона може да се поучи.

Първата започва в Мексико през декември 1994 година с девалвацията на мексиканското песо, което се обезценява наполовина в рамките на седмица срещу щатския долар. За това допринася огромният дефицит на страната, хиперинфлацията от 1985 до 1993 г. и ниските цени на петрола, който има водещо значение за износа на Мексико.

Тогава САЩ се намесват на валутните пазари и започват да купуват песо, след което съдействат за предоставянето на заеми от 50 млрд. долара на Мексико. В резултат на това мексиканската валута се стабилизира и до 1996 г. БВП на страната започва да расте. През следващата година Мексико връща всичките заеми, които дължи на САЩ и другите международни кредитори предсрочно.

Следваща е азиатската финансова криза, която започва с колапса на тайландската валута през юли 1997 г. заради огромната задлъжнялост на страната, балонът на пазара на недвижими имоти и неуспешните опити на тайландското правителство да поддържа фиксирания курс на местната валута към долара. Кризата впоследствие се разпространява в целия регион, като съотношението между външния дълг и БВП на страните от Югоизточна Азия скача до 180%.

До 1999 г. повечето от тях се възстановяват от кризата, отчасти и заради намесата на Международният валутен фонд, който предоставя гаранции по заеми за 40 млрд. долара на Тайланд, Южна Корея и Индонезия, които са най-тежко засегнати от азиатската финансова криза.

Следващият пример е обезценката на руската рубла през август 1998 г., след което страната спира да изплаща задълженията по своя вътрешен дълг. Рублата се обезценява драстично срещу долара и немската марка, въпреки че месец преди това МВФ е съдействал страната да получи заем от 22,6 млрд. долара от международни кредитори. Кризата в Русия се усложнява значително от катаклизмите на политическата сцена в страната по това време. Но със силния скок в цените на петрола през 1999-2000 г. излишъкът по текущата сметка нараства и икономиката на Русия плавно се възстановява.

Най-скорошният пример за фискална криза е от декември 2001 г., когато Аржентина обяви, че няма да може да посрещне голяма част от своя вътрешен държавен дълг, който бе преструктуриран през 2005 г.

Реакцията на световните пазари на ценни книжа след всяка от тези кризи е остра, като в случая на Гърция тя може да се обясни и с липсата на единство между страните от еврозоната за това как точно да се помогне на Атина. Забавянето на тяхното решение да се активира предложената на Гърция финансова помощ може да се окаже фатално за страната, след като инвеститорите наскоро се опариха от ипотечната криза в САЩ и толерантността им към риск е много ниска.

Това се вижда и от наплива към считаните за по-сигурни активи като щатския долар и японската йена. В същото време доходността на гръцките десетгодишни държавни ценни книжа постави нов рекорд от 11,24% в сряда, което е три пъти повече от тази на немските държавни облигации със същия падеж и обрича страната на фалит.

Така изводът от кризите със суверенния дълг в миналото се потвърди за пореден път чрез случващото се в Гърция. А той е, че без значение дали става въпрос за континент, валутен съюз, държава, град, компания или човек, свръхзадлъжнялостта не остава безнаказана.