САЩ се нуждаят от по-достъпни физически и финансово домове

Прекарах още едно лято на преодолимо с кола разстояние от дома. Последните шест седмици бях в провинциалния окръг Саливън, красиво място в планината Катскил, на около два часа от Ню Йорк. Нивата на бедност са с около 25% по-високи от останалата част от щата, според последните данни от преброяването. Доходът на глава от населението е малко под 31 хил. долара, с 5 хил. под средния за страната, пише Рана Форухар за Financial Times.

И въпреки това цените на имотите в окръг Саливън през юли отчетоха повишение от 32,8% на годишна база. Скромните дървени къщи, които вървяха по 200 хил. долара или по-малко преди пандемията, сега се предлагат за двойно повече (или се отдават под наем на бутикови хотелски цени). Обичайни станаха изцяло кешовите сделки и покупките без оглед. Поясът Боршт, както някога беше известен благодарение на хотели, обслужващи еврейските летовници от приблизително 20-те до 70-те години на миналия век, не е бил толкова горещ, откакто Еди Фишър и Лиз Тейлър се отбиваха там.

Част от това се дължи на короанвирусната лудост, като тя в крайна сметка ще отслабне. Но бумът в пояса Боршт се наблюдава в много части на страната и говори за факта, че повече от десетилетие след ипотечната криза жилищата все още са в центъра на американското икономическо раздвоение. Това е така, защото в САЩ домовете са колкото подслон толкова и търгуем актив.

Точно както инвеститорите предизвикаха жилищния бум преди финансовата криза, те предизвикаха и повишаването на цените на жилищата след пандемията, което достигна балонните нива от 2008 г. Инвеститори са закупили едно от всеки шест жилища в САЩ през второто тримесечие на 2021 г., според сайта за имоти Redfin.

Тук не става въпрос само за големи институционални инвеститори, въпреки че много големи фирми за непубличен капитал купиха евтино недвижими имоти през първата част на пандемията, точно както закупиха къщи под възбрана от съдилищата след финансовата криза.

Invitation Homes, която Blackstone основа и листна, стана най-големият наемодател в страната. По-наскоро, непубличният капитал се насочи към многофамилни наемни единици и дори паркове за мобилни жилища, подкрепени с федерални заеми, които първоначално бяха предназначени да ползват бедните.

Някои от инвеститорите, надуващи новия жилищен балон, са просто богати градски жители, които са закупили втори дом с цел отдаване под наем или препродажба. Но както те, така и институционалните инвеститори се възползваха много от ниските лихвени проценти и количественото облекчаване, не само от началото на пандемията, но въобще след финансовата криза.

Тези политики на централната банка подкрепиха както акциите, така и цените на жилищата. Но те също така имаха невероятно изкривяващ ефект върху много пазари на недвижими имоти, където местните хора се конкурират с печелещите много градски жители за достъп до подслон.