Технологичните фронтове на войната в Украйна

Откакто Русия нахлу в Украйна на 24 февруари, очите на света са приковани към престрелки и ракетни удари, много от които около столицата Киев. Но Александър Борняков наблюдаваше една малко забележима битка около сървърите за данни на страната, пише Джилиън Тет за Financial Times.

40-годишният Борняков, който преди войната беше предприемач в областта на спортните облекла, сега е заместник-министър по дигиталната трансформация на страната. Докато инвазията се разгръща, Борняков е зает със сървърите на правителството, много от които се намират в предградията около столицата, директно по линията на настъпващите руски сили. Екип от украинци тайно се втурнаха - под обстрел - да ги преместят, някои тъкмо навреме, каза ми наскоро Борняков по телефона от Киев, където сега се е притаил заедно с останалата част от правителството на Зеленски. „Бяха положени огромни усилия“, посочи той.

Тогава се случи нещо по-малко грабващо, но също толкова важно: украинският парламент бе свикан, за да приеме закон за промяна на правилата за съхранение в облака. „Преди войната данните не можеха [законно] да се съхраняват в облака“, обяснява Борняков. Скептик може да каже, че Киев можеше да приеме тези мерки по-рано, ако беше приел на сериозно заплахата от руска инвазия. Но решаващият момент е, че докато кинетичните аспекти на войната в реалния свят доминират нашето внимание, тези сървъри и облакът представляват жизненоважни фронтове в конфликта.

Това отчасти се дължи на факта, че украинската страна, подпомагана от Запада, беше изненадващо успешна в отблъскването на руските кибератаки, както генерал Пол Накасоне, ръководител на кибер командването на САЩ, каза на военна кибер конференция, на която наскоро участвах в университета Вандербилт. Но също така се разкриват важни фактори, които не са строго технологични, а именно - силата на мрежите.

Още преди възхода на дигиталните технологии части от украинското общество имаха дълга традиция да използват хоризонтални структури за организиране. Това е в известен контраст с Русия, където вертикалните институционални структури често доминират. (Казвам „често“, защото няма строго разграничение между двете.)

В годините след обявяването на независимостта на Украйна разпространението на цифровите технологии използва тази украинска мрежова култура и сега прави общество (и военните) по-устойчиви в борбата срещу Русия, отколкото много външни хора очакваха. В резултат на това един от начините да се очертае конфликтът Украйна-Русия е да се разглежда като тест между използването на мрежов подход за решаването на проблеми срещу типа авторитарна система отгоре-надолу, която доминираше в Русия в миналото. Засега мрежите печелят.

Това изобщо не беше очевидно преди три десетилетия, когато живеех и работех в бившия СССР. Тогава в Украйна доминираха мръсните индустрии, селското стопанство, съветската бюрокрация и много от най-лошите аспекти на комунистическата епоха, включително корупцията. Те не изчезнаха, но в началото на 21-ви век се появи дигитална индустрия, подпомогната отчасти от факта, че страната има голям набор от учени и инженери. Тъй като западните компании започнаха да изнасят IT операции в Украйна, места като Днипро и Киев станаха технологични хъбове.

Едно следствие беше, че Украйна имаше едно от най-високите нива на възприемане на криптовалутите на глава от населението в света. Друго бе, че преди три години Михаило Федоров, новоназначеният дигитален министър, събра екип от млади технологични кадри, включително Борняков, за да създаде „дигитално правителство“ с приложение, наречено Дия (Държавата и аз), вървейки по стъпките на Естония. Това се оказа много успешно, за разлика от много други икономически политики на Зеленски, които имаха смесени резултати.

Според Борняков „Дия е изтеглено от 15 милиона украинци. То се превърна в най-популярното приложение в онлайн магазините - с цифрови паспорти, документи, всичко." А сега донесе и неочаквана военновременна полза: ако разселените украинци разполагат с телефони, те могат да разменят информация и да се организират в групи, но също така често продължават своите финансови, образователни и работни дейности, като доказват самоличността си, помагайки за поддържане функционирането на Украйна като държава до някаква степен.

Помогна и това, че Илон Мъск дари 15 000 рутера Starlink, за да поддържа интернета в страната, докато голяма мрежа от неукраински компютърни специалисти по целия свят дари огромни количества време и пари като подкрепа. Това отчасти се дължи на факта, че в годините на западен IT аутсорсинг много украински специалисти се внедриха в компании по целия свят. „Работя с крипто компании, за да помагам – всички го правим“, казва Бритъни Кайзер, крипто светило и бивш разобличител в Cambridge Analytica.

Това създаде ли пълно цифрово правителство? За съжаление не. Може ли то да оцелее при бъдещи руски кибератаки? Никой не знае. Но ако не друго, картината подчертава важен момент за войната: тя може да разкрие ползите от иновациите по неочакван начин. Това може също така да помогне на Украйна да извлече някои икономически ползи в следвоенния свят и да даде повод на бъдещите историци да празнуват силата на мрежите над автокрацията от типа отгоре-надолу.