Нова вълна от национализации се надига по света

Редица правителства по света поемат контрола върху частни предприятия и ресурси с най-бързия темп от 50 години насам. Въз основа на множеството вълни на национализации през последния век тази промяна ще трансформира икономическия пейзаж на света, пише за блога на Международния валутен фонд (МВФ) Никълъс Мълдър, историк и доцент в университета „Корнел“, специалист по политическа икономия и геоикономика.

От 2020 г. насам правителства на всички континенти национализират активи, притежавани както от гражданите на собствените им страни, така и от чуждестранни инвеститори.

Франция и Германия поеха контрола върху компании от комуналния и електроенергийния сектор. Франция постави най-голямата корабостроителница в Европа под държавен контрол. Великобритания национализира железниците и стоманодобива.

От началото на войната си в Украйна през 2022 г. Русия е иззела активи за над 48 млрд. долара – пристанища, фабрики и компании от потребителския сектор. САЩ придобиха доминиращ дял в единствения местен производител на редкоземни метали в страната.

Все по-голям брой държави поемат контрола върху чуждестранната собственост на ресурси като литий, злато, уран, никел и дори палмово масло. Макар оценките да са спорни, между 2016 и 2026 г. са национализирани активи на стойност между 239 и 544 млрд. долара.

Геополитическата нестабилност, сътресенията на стоковите пазари и развитието на възобновяемата енергия са сред факторите, които стимулират тези придобивания. Тъй като все повече правителства възприемат интервенционистки икономически политики, настоящата вълна на национализации не показва признаци на отслабване. Тези придобивания ще променят, но няма да забавят глобалната икономическа и финансова интеграция. Те могат да пренаредят дългосрочните модели на международната търговия и инвестициите.

Четвърта вълна на национализации

Това е четвъртата голяма вълна на национализации през последните 100 години, според публикацията. Темпът и моментът на национализациите обикновено отразяват комбинация от политическа спешност, парични условия и мобилност на капитала.

Първата вълна се случва през 30-те години на XX век по време на Голямата депресия. Втората започва в края на 40-те години, когато много държави изграждат смесени икономики след Втората световна война. През 70-те години деколонизацията, краят на валутната система от Бретън Уудс, енергийните шокове и инфлационният натиск предизвикват третата вълна.

Национализациите се различават значително по форма и съдържание. Не всички представляват пряко придобиване на собственост от държавата. В някои случаи ролята на държавата е да улесни прехвърлянето на активи от един частен собственик към друг чрез принудителна продажба.

Някои придобивания са откровена конфискация, докато при други става въпрос за отчуждаване срещу обезщетение. Всички те използват политически и правни инструменти, за да поставят частната собственост под национален контрол и да предоговорят отношенията между държавата и капитала.

Какво отличава надигащата се вълна от национализации през последните годи? За да отговорим на този въпрос, трябва да разгледаме историята на трите предишни вълни, всяка от които е по-голяма от предходната.

(Продължава на следващата страница)